Клайв Къслър - Виксън 03

— Ти постъпи като пълен глупак! — скара му се Джордино от чиста загриженост. — Едва не се погуби, като се застоя толкова дълго. На тази дълбочина водата е направо вледеняваща.

— Какво откри долу? — попита Стайгър.

Пит се надигна до седнало положение и тръсна глава, за да разсее последните следи от мъглата в съзнанието си.

— Една папка… Имах една папка.

Джордино му я показа.

— Все още я имаш. Стискаше я в лявата си ръка като менгеме.

— А малката метална пластина?

— У мен е — отвърна Стайгър. — Изпадна от единия ти ръкав. Пит се облегна облекчен и отпи още една глътка кафе.

— Товарната кабина е пълна с големи касети… от неръждаема стомана, съдейки по незначителната степен на корозия. Но какво съдържат, може само да се гадае, няма никакви означения по тях.

— Каква им е формата?

— Цилиндрична.

Стайгър се замисли.

— Нямам представа какъв военен товар изисква запазването му в касети от неръждаема стомана. — После изведнъж се сепна и се вгледа проницателно в Пит. — Ами екипажа? От него имаше ли следа?

— Онова, което е останало от всеки, е все още привързано за седалките им.

Джордино внимателно повдигна единия край на виниловата папка.

— Изписаните листове са четливи тук-там. Мисля, че ще мога да ги отделя и подсуша, като се приберем в хижата.

— Вероятно това е летателният план — вметна Стайгър. — Искам всички налични факти и загадки да бъдат прилежно запечатани в плик, преди да ги оставя на някое бюро в Пентагона.

— А!… Стайгър…

Полковникът изгледа Пит въпросително.

— Не ми е приятно да съобщавам новини, които ще объркат добре обмислените ти планове, но в загадката на ВВС 03 има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед, нещо много повече.

— Но нали открихме останките непокътнати? — Стайгър се мъчеше да говори с нисък глас; нямаше намерение да му бъде отнет мигът на триумфа. — Отговорите лежат само на няколко метра оттук. Сега всичко се свежда единствено до изваждане на останките от езерото. Какво друго има?

— Една доста неприятна дилема, която никой от нас не бе предвидил.

— Каква дилема?

— Работата е там — отвърна тихо Пит, — че имаме в ръцете си и един убиец.

Джордино разпръсна съдържанието на папката върху кухненската маса. Бяха общо шест листа. Намерената от Пит в джоба на пилота малка алуминиева пластина къкреше в разтвор, импровизиран от Джордино, за да падне нагарът и да може да се разчете надписът й.

Пит и Стайгър стояха до пращящия в камината огън и пиеха кафе. Камината беше изградена от местен камък и топлината й изпълваше цялата стая.

— Нали разбираш огромните последствия от това предположение? — говореше Стайгър на Пит. — Намекваш за сериозно престъпление, без да разполагаш с никакво солидно доказателство.

— Чуй ме добре — каза Пит — и не се дръж така, сякаш обвинявам вкупом Военновъздушните сили на САЩ в убийство. Аз никого не обвинявам. Да, признавам, че доказателството е косвено, но съм готов да се обзаложа, че всеки патолог ще ме подкрепи. Скелетът в товарния отсек не е на човек, умрял преди трийсет и четири години заедно с екипажа на самолета.

— Откъде си толкова сигурен?

— Няколко неща не се връзват. Първо, нашият неизвестен пътник все още има плът по костите си, докато плътта на всеки от екипажа се е разложила преди десетилетия. Това показва, поне за мен, че мъжът е умрял много по-късно след катастрофата. Освен това ръцете и краката му са вързани за халките на скарата на пода. С малко въображение човек може да си представи почерка на старомодно бандитско убийство.

— Започваш да изпадаш в мелодраматизъм.

— Цялата гледка е пропита с мелодраматизъм.

— Добре, да поразсъждаваме над това, за което знаем, че е истина — продължи Стайгър. — Самолетът със сериен номер 75403 се намира не там, където би трябвало. Но така или иначе е там. И мисля, че спокойно можем да приемем, че истинският екипаж е все още на местата си в него. Колкото до тялото на другия човек, може би просто са пропуснали да споменат за него в доклада. Вероятно е бил назначен в последния момент като резервен бордов инженер или дори механик и той се е завързал за халките в товарната кабина малко преди падането на самолета.

— Тогава как ще обясниш разликата в униформите? Неговата е светлокафява на цвят, а не синя, каквато е на Военновъздушните сили.

— Не мога да добавя нищо повече към това, което ти твърдиш със сигурност, че е бил убит много по-късно след падането на самолета.