Клайв Къслър - Виксън 03

— Дълбоко се съмнявам, че един транспортен самолет ще носи името на вицепрезидент — каза Пит. — Според мен „Виксън“ е по-приемливо.

— „Виксън-03“ — промълви Стайгър. — Едва ли има по-точен отговор.

— Продължаваме надясно по реда — рече Джордино. — Последното четливо местенце на петия лист е: „П-празно място-к: Ронджело 0060-празно място“.

— Предвиден час на кацане: шест часа сутринта в Ронджело — изтълкува Стайгър, все още не вярвайки на очите си. — Къде, по дяволите, се намира това? „Виксън-03“ е трябвало да кацне на Хаваите.

— Това виждам, това казвам — подметна Джордино.

— А шестият лист? — попита Пит.

— Той е много зацапан. Освен датата и гриф за секретност всичко останало е неразбираемо за мен. Вижте сами.

аповеди изда на 2 ну ри 954

Пот ено от е ал Б.с

СТРО СЕ ТЕН КОД 1А

Стайгър се наведе по-ниско над неясното съдържание.

— Първият ред се отнася за заповеди, издадени някъде между дванайсети и двайсет и девети януари 1954 година.

Пит каза:

— Вторият ред разчитам като: „Потвърдено от“, но името на офицера не се чете, само рангът му на генерал съвпада.

— След това идва „Строго секретен код едно-А“ — допълни Джордино. — По-строго секретно от това надали има.

— Мисля, че смело можем да кажем, че някои от най-висшия ешелон на Пентагона или на Белия дом, или и от двете места, са изготвили подвеждащ доклад, за да заличат следите на „Виксън-03“ — заяви Пит.

— През всичките си години във Военновъздушните сили не съм чувал за подобна постъпка. Защо ще си служат с такава явна лъжа за най-обикновен самолет, извършващ рутинен полет?

— Виж фактите, полковник. „Виксън-03“ не е най-обикновен самолет. В доклада пише, че е отлетял от военновъздушната база „Травис“, край Сан Франциско, и е трябвало да кацне в Хикам Фийлд на Хаваите. А сега узнаваме, че екипажът е бил насочен по курс към Ронджело.

Джордино се почеса по главата.

— Не мога да си спомня да съм чувал за място, наречено Ронджело.

— Нито пък аз — каза Пит. — Но ние можем да го установим веднага щом отворим атласа.

— И какво имаме сега? — попита Стайгър.

— Не много — призна Пит. — Само това, че някъде след втората десетдневка на януари 1954 година самолет С-97 е излетял от място, намиращо се или в източната, или в среднозападната част на Съединените щати, със строго поверителна мисия. Но над Колорадо се е случила някаква авария в самолета, която е принудила екипажа да кацне принудително на възможно най-трудния терен. Приземили се благополучно, или поне така са си помислили отначало. След това по чудо не са се разбили в някой планински склон. Вайлъндър е видял широка просека и е насочил стратокрайцера за принудително кацане. Но онова, което за зла съдба не са забелязали — защото не забравяйте, било е месец януари и земята е била покрита със сняг — е, че откритото пространство не е било просека, а замръзнало езеро.

— И когато инерцията на самолета е намаляла, възвръщайки цялата му тежест — продължи вместо него Стайгър, — ледът се е пропукал и той е потънал.

— Точно така. Нахлуването на водата през пробития фюзелаж и шокът от студа е било толкова мигновено, че екипажът не е имал възможност да реагира и всички са се удавили, както са били по местата си. Никой не е станал свидетел на катастрофата и всички следи от трагедията са били напълно заличени. Последвалото претърсване не е открило нищо и по-късно „Виксън-03“ бива прикрит под фалшив нещастен случай и забравен.

— Ти описа интересен сюжет — вметна Джордино, — който звучи съвсем правдоподобно. Но къде е мястото на Чарли Смит в него?

— Вероятно той е закачил с въдицата си бутилката за кислород. И тъй като е бил изключително любознателен, вероятно е пуснал на дъното риболовен трал и е извадил откъртения вече носов колесник.

— Сигурно си е заслужавало да се види изражението му, когато колесникът се е подал над повърхността — засмя се Джордино.

— Дори и да приема, че Смит е бил убит — каза Стайгър, — не виждам никакъв мотив.

Пит вдигна поглед към полковника.

— Винаги има мотив при отнемане на човешки живот.

— Ами да, товарът! — изтърси Джордино, не можейки да повярва на собственото си проумяване. — Нали е бил строго секретен полет. Няма съмнение, че каквото и да е превозвал „Виксън-03“, то е било особено ценно за някого. Достатъчно ценно, за да бъде убит човек.

Стайгър поклати глава.

— Ако товарът е бил толкова ценен, защо не е бил изваден от Смит или от неговия предполагаем убиец? Според Пит товарът е все още на дъното на езерото.