Клайв Къслър - Виксън 03

Де Ваал се спря насред крачка, обърна се и погледна Пит.

— Знаели са? — Той тръгна обратно и застана лице в лице с мъжа от НЮМА. — Знаели са за операция „Дива роза“?

— Това би трябвало да изненадва най-малко вас — каза любезно Пит. — В края на краищата, нали вие им пуснахте слуха за нея.

Надутото поведение на Де Ваал се стопи и той погледна към Зееглер за подкрепа. Очите на полковника не трепваха, лицето му беше твърдо като камък.

— Това е абсурдно — продължи Де Ваал. — Правите безумни обвинения, основаващи се на вятъра.

— Признавам, че в мрежата има няколко дупки — рече Пит. — Но аз влязох в играта късно. Безупречен план и независимо от края му вие спечелихте, господин министър. Защото планът никога не е бил замислян да успее. Хвърлянето на вината за нападението върху АРА, за да предизвикате съчувствие към южноафриканското бяло малцинство, е било само димна завеса. Истинската цел е била да поставите в неловко положение и да съборите от власт министър-председателя Кертсман и хората му, за да може Министерството на отбраната да издигне ново военно правителство, оглавявано не от друг, а от самия Питер де Ваал.

— Защо се ровите във всичко това? — извика гневно Де Ваал. — Какво се надявате да постигнете?

— Не обичам да виждам как изменниците преуспяват — отвърна Пит. — Между другото, колко си заделихте настрана вие и Ема? Три… четири милиона долара?

— Вие преследвате призраци, Пит. Полковник Зееглер може да потвърди. Ема беше платен агент на АРА.

— Ема е продавала подправени доклади от вашето министерство на всеки чернокож наивен революционер, който е бил в състояние да плати за тях, и е поделяла печалбата с вас. Доста доходоносна странична авантюра, нали, Де Ваал.

— Няма да стоя тук и да слушам неговите брътвежи! — процеди през зъби министърът и направи знак на Зееглер да тръгват към колата.

Зееглер не помръдна.

— Съжалявам, господин министър, но мисля, че господин Пит трябва да бъде изслушан.

Де Ваал за малко да се задави от ярост.

— Служил си ми десет години, Йорис. Добре знаеш, че наказвам строго за неподчинение.

— Зная, сър, но мисля, че трябва да останем… особено при новите обстоятелства. — Зееглер повдигна брадичка към един чернокож в униформата на АРА, който вървеше между гробовете. По мрачното му лице беше изписана решителност, а в едната си ръка, пусната до тялото, държеше извит марокански нож.

— Четвъртото лице в драмата — подметна Пит. — Позволете ми да ви представя Томас Мачита, новия водач на Африканската революционна армия.

Въпреки че антуражът на министъра не носеше оръжие, Зееглер не показа уплаха. Де Ваал се обърна на пети и извика на шофьора си, сочейки диво към Мачита:

— Сержант! Застреляй го! За бога, застреляй го!

Сержантът гледаше през министъра, сякаш тялото му беше прозрачно. Де Ваал се обърна към Зееглер, в очите му се натрупваше страх.

— Йорис, какво става?

Зееглер не отговори; лицето му не издаваше никакви чувства.

Пит посочи към отворения гроб.

— Капитан Фокс беше този, който разкри коварния ви план. Той може и да е бил разстроен от гибелта на семейството си и да е желаел отмъщение, но когато сте изпратили Ема да го убие, той е разбрал, че сте го подвели. Защото ако го бяха заловили жив, той е щял да разкрие прякото ви участие в този план. Освен това не сте искали да рискувате един ден той да се досети, че вие сте бил главният организатор на нападението на фермата му.

— Стига! — изкрещя Де Ваал.

— Капитан Патрик Маккензи Фокс е бил единственият човек в Южна Африка, който е могъл да осъществи операция „Дива роза“. Вие сте наредили да бъдат убити жена му и децата му, знаейки, че човек, изпаднал в дълбока скръб, ще търси възмездие. Клането във фермата е било хитър удар. Дори хората ви в министерството не са могли да свържат нападението с никое познато бунтовническо движение. И през ума не е могло да им мине, че техният шеф е промъкнал тайно в страната чернокожи наемни убийци от Ангола.

Очите на Де Ваал изразяваха пълно отчаяние и изумление.

— Как е възможно да сте узнали всичко това?

— Като всеки добър разузнавач полковник Зееглер продължи да разследва, докато стигне до истината — поясни Пит. — Освен това, както правят всички морски капитани, Фокс си е водил дневник. Бях там, когато Ема се опита да го убие. Фокс спаси живота ми, преди корабът да се взриви. Но преди това е напъхал под ризата ми дневника си заедно с няколко реда за вас в непромокаема торбичка за тютюн. Страниците се оказаха невероятно интересно четиво, особено за президента ни и за директора на Управлението за национална сигурност.