Клайв Къслър - Виксън 03

Наклонът на пода на хеликоптера беше толкова остър, че адмирал Сандекър имаше чувството, че е облегнал гръб на стена. Погледът на Стайгър се местеше от висотомера към скоростомера, оттам към изкуствения хоризонт и обратно.

Деветстотин метра.

Пит видя, че куполът на парашута плющи застрашително близо до витлото, но запази мълчание. Стайгър беше достатъчно напрегнат, прецени той, за да чуе ново злокобно предупреждение. А морето като че ли нямаше търпение да посрещне „Минерва“.

Стайгър започна да чувства нарастваща вибрация. Шумът на вятъра ставаше все по-силен с увеличаващата се скорост. За част от секундата му мина мисълта да вдигне ръце и да сложи край на това мъчение. После обаче за първи път през този ден помисли за жена си и децата си и желанието да ги види отново му вдъхна нова решимост да живее.

— Ейб, сега! — проехтя командата на Пит в слушалките му. — Нагоре!

Стайгър дръпна рязко лоста.

Шестстотин метра.

„Минерва“ потрепери от огромното съпротивление, което атакуваше всеки нит на конструкцията му. Хеликоптерът увисна за миг неподвижно, когато снарядът, реагирайки на силата като тежест в края на огромно махало, се изви навън.

Въжетата, останали незасегнати от лазерния лъч, се изпънаха като струни на банджо. После по две — по три започнаха да изтъняват.

Точно когато смъртоносният снаряд създаде впечатлението, че ще се отплесне обратно навътре и ще се сгромоляса върху хеликоптера, се изхлузи и полетя надолу.

— Падна! — извика Пит.

Стайгър беше прекалено изтощен, за да отговори. Сандекър тромаво се изправи на колене и разтърси Стайгър по рамото.

— Насочи се към онзи пътнически кораб — каза му той с глас, в който се долавяше умора, но и дълбоко облекчение.

Пит не изчака да види маневрата на хеликоптера. Погледът му следеше снаряда, чиято синя обвивка се сля със синята морска вода и след малко изчезна под нея.

Проектиран да се спуска със скорост шест метра в секунда, снарядът измина тристате метра, без да взриви бойната си глава. Детониращият механизъм се забави прекалено дълго. При скорост близо сто метра в секунда снарядът, носещ масово изтребление, се гмурна в очакващите го прегръдки на морската бездна.

Пит не отмести поглед, докато не видя как малкото петно бяла пяна от плисъка бе погълнато от безмилостните вълни.

Има нещо сърцераздирателно в това да гледаш как умира кораб. Президентът се развълнува дълбоко, докато наблюдаваше високите стълбове дим, издигащи се от „Айова“, и пожарните кораби, които се приближаваха към този ад в безуспешни опити да потушат пламъците.

Той седеше заедно с Тимоти Марч и Дейл Джарвис — началниците на щабовете се бяха върнали в Пентагона, за да започнат подготовката за предстоящите разследвания. След няколко часа шокът щеше да отмине и медиите щяха да закрещят за разплата.

Президентът също се подготвяше за действие. Общественият протест трябваше да бъде смекчен. Парчетата трябваше да се потулят под килима възможно най-деликатно и незабележимо.

— Току-що дойде съобщение, че адмирал Бас е починал в болницата „Бетезда“ — каза тихо Джарвис.

— Трябва да е бил много силен човек, след като е пазил тайната за агента „Бърза смърт“ през всичките тези години — отбеляза президентът.

— И неговият край дойде — смънка Марч.

— Остава остров Ронджело — подсети ги Джарвис.

— Да — кимна уморено президентът, — остава островът.

— Не бива да позволяваме да остане и най-малката следа от този бактериологичен организъм.

Президентът погледна към Джарвис.

— Какво предлагаш?

— Да заличим острова от картата.

— Не е възможно — обади се Марч. — Руснаците ще вдигнат врява до небето, ако го взривим. От две десетилетия насам и двете страни спазват мораториума за забрана на надземни ядрени опити.

По устните на Джарвис се появи тънка усмивка.

— Китайците още не са подписали договора.

— Е, и?

— Ами ще откъснем една страница от операция „Дива роза“ — отвърна Джарвис. — Ще изпратим една от нашите подводници — носители на ракети — възможно най-близо до китайската суша, после ще подадем команда да бъде изстреляна ядрена бойна глава към остров Ронджело.

Марч и президентът си размениха замислени погледи. После и двамата са обърнаха към Джарвис, очаквайки да чуят останалото.

— Докато не извършваме никакви подготовки за такива опити и не се виждат никакви наши надводни кораби или самолети в радиус от две хиляди морски мили от мястото на взрива, няма да има и никакво доказателство, което руснаците да използват срещу нас. От друга страна, техните шпионски спътници ще запишат, че траекторията на ракетата започва от Китай.