Клайв Къслър - Виксън 03

— Няма друг начин.

Вейр щракна главния ключ на лазера.

— Ейб, чуваш ли ме?

— Слушам те.

— Замисълът е Джордино да маневрира възможно най-близо до теб, така че ние да срежем въжетата на снаряда с лазерен лъч.

— Значи това е номерът — обади се Сандекър.

— Това е номерът, адмирале. — Гласът на Пит беше мек, почти безгрижен. — Вече заемаме позиция. Поддържайте този курс. Стискайте палци и всички други възможни пръсти, за да успеем!

Джордино боравеше с бутоните внимателно и прецизно като часовникар и доближи „Катлин“ до и малко под „Минерва“. Започна да чувства режещия вятър върху подвижните плоскости и обгърна здраво ръка около ръчката за управление на хоризонталните кормила. От силното тресене всичко, което не беше завързано в товарната секция, дрънчеше шумно. Пит местеше поглед от Вейр към снаряда и обратно.

Главният физик от „Странски инструмънт“ стоеше наведен над главата на лазера. Не показваше никакви признаци на страх или безпокойство. Дори напротив, като че ли се забавляваше от това, което върши.

— Не виждам никакъв лъч — каза по едно време Пит. — Това нещо работи ли?

— Съжалявам, че ще разбия представите ви — отвърна Вейр, — но лъчът на аргоновия лазер е невидим.

— Как ще улучите целта тогава?

— Чрез този трийсетдоларов мерник за пушка — потупа той тръбата, закрепена импровизирано за лазера. — Няма да ми донесе Нобелова награда, но ще свърши работа.

Пит се просна по корем, запълзя и подаде глава над прага на отворената врата. Силното въздушно течение грабна част от превръзката на главата му и тя се развя като знаме в ураган. Снарядът висеше от хеликоптера под лек ъгъл спрямо опашното витло. Пит го гледаше и не можеше да повярва, че в такава малка касета е натъпкана цяла вселена от агония и смърт.

— По-близо — извика Вейр, — поне още три метра.

— Приближи се с още три метра — съобщи Пит по микрофона си.

— По-близо, и ще можем да използваме направо ножици — измърмори Джордино. Ако беше напрегнат, това не му личеше. Дори имаше вид на дремещ човек. Единствено пламъчетата в очите му издаваха пълната му концентрация, необходима за прецизното управление на самолета.

Пит най-сетне видя резултата — усуканите въжета над снаряда започнаха да почерняват. Невидимият лъч стопяваше найлоновите нишки. Колко ли са на брой, запита се той. Може би най-малко петдесет.

— Прегрява се! — Две думи и сърцето прескочи един удар. — Много студ влиза тук от отворената врата — извика Вейр. — Охлаждащите тръби замръзнаха.

Погледът на физика се върна към мерника. Пит видя как няколко въжета се скъсаха и обгорелите им краища се развяха от въздушната струя. Остра миризма на изгорял изолационен материал изпълни кабината.

— Тръбата няма да издържи дълго — каза Вейр.

Още пет-шест въжета бяха прорязани от лъча, но другите останаха непокътнати. Вейр изведнъж се изправи и свали тлеещите си ръкавици.

— О, боже, съжалявам! — извика той. — Тръбата отиде!

Снарядът със смъртоносното вещество продължаваше да виси заплашително под „Минерва“.

Изминаха трийсет мъчителни секунди, преди Пит да наруши мълчанието.

— Вече нямаме лазер — съобщи той кратко по микрофона.

— По дяволите! — изруга Стайгър. — Къде се дяна късметът ни?

— И сега какво? — попита спокойно адмирал Сандекър.

— Пригответе този гъсок за пикиране — отвърна Пит.

— Какво?

— Това е последната карта на масата. Започвай да пикираш. Когато набереш достатъчно скорост, дръпни рязко нагоре. Може би късметът ти пак ще се усмихне, Ейб, и нежеланият пътник сам ще скочи.

— Това ще е много опасно — каза Стайгър. — Ще трябва да го извърша по прибори. Не виждам нищо от този купол, залепен за челното стъкло.

— Ще бъдем до вас — обади се Джордино.

— Но не се доближавайте много, че сме хремави — отвърна Стайгър и отдалечи хеликоптера от самолета зад него.

„Минерва“ се издигна и после се спусна под седемдесетградусов ъгъл. Сандекър подпря крака в основата на пилотската седалка и се хвана с двете ръце за нея. Мъжете в „Катлин“ наблюдаваха напрегнато как носът на хеликоптера се насочи право към морето.

— Намали малко ъгъла на спускане — каза Пит. — Снарядът започва да се издига към задното витло.

— Разбрано — потвърди Стайгър. — Все едно че скачам от високо здание със затворени очи.

— Справяш се добре — увери го Пит.

Хиляда и двеста метра.

Джордино не се стараеше да повтаря с точност действията на Стайгър. Той забавяше хода на „Катлин“, като пикираше с лъкатушене зад „Минерва“. Доктор Вейр, чиято работа бе приключила, тръгна пипнешком към топлата пилотска кабина.