Клайв Къслър: Изхвърлени в морето

Минаха дни, а тя все още не бе предала документа на автобусния шофьор, нито го бе пратила по пощата на законния му собственик. Арта разглеждаше с часове всяка страница с чужди печати. Заинтригува я лицето от снимката. Въпреки че беше по-модно гримирано, то поразително приличаше на нейното. И двете жени бяха почти на една и съща възраст — по-малко от осем месеца деляха рождените им дни. Еднакъв беше и кафявият цвят на очите им и като се изключеха различните им прически и някои сенки в грима, те спокойно можеха да минат за сестри.

Тя започна да се гримира така, че да заприлича на Естел Уолас — едно второ аз, което можеше, поне мислено, да избяга в екзотичните места на света, където свенливата, кротка Арта Касилайо не бе допускана.

Една вечер след работното време на банката, в която работеше, тя се улови, че погледът й се задържа върху пачките новонапечатани банкноти, доставени същия следобед от Банката на федералния резерв, намираща се в центъра на Лос Анджелис. По време на четиригодишната си практика тя толкова бе свикнала да борави с огромни суми пари, че имаше имунитет към подобна гледка — апатия, която рано или късно обземаше всеки банков касиер. Но ето че този път най-неочаквано купчините от зелени банкноти я примамиха. Подсъзнателно тя започна да си представя, че са нейни.

В края на работната седмица Арта се прибра и се затвори в апартамента си, за да затвърди решението си и да планира престъплението, което възнамеряваше да извърши, както и да упражнява всеки жест, всяко движение, докато ги овладее, без да трепне. В неделя цялата нощ лежа плувнала в студена пот и не мигна до иззвъняването на будилника, но твърдо решена да осъществи плана си.

Парите пристигаха всеки понеделник с бронирана кола и обикновено възлизаха между шестстотин и осемстотин хиляди долара. След като се извършеше преброяването им, те се задържаха до сряда, когато се разпращаха по клоновете на банката, пръснати из целия регион на Лос Анджелис. Арта беше решила да предприеме действия в понеделник следобед, когато оставаше чекмеджето си с парите в хранилището.

На сутринта тя се изкъпа, гримира се и си обу чорапогащи. Нави цяла ролка двустранно залепваща се лепенка около краката си — от прасците до горната част на бедрата, без да маха защитното фолио върху външната страна на лепилната лента. Това странно изобретение бе покрито с пола, стигаща почти до глезените и само със сантиметри по-дълга от края на лентата.

После тя взе грижливо подрязани пачки от качествена облигационна хартия и ги пъхна в обемиста, подобна на торба чанта. Всяка пачка бе стегната с оригинална синьо-бяла бандерола на Банката на федералния резерв и от двете й страни се виждаха по една чисто нова петдоларова банкнота. За необиграното око пачките изглеждаха напълно истински.

Арта застана пред огледало в цял ръст и повтори няколко пъти: „Арта Касилайо вече не съществува. Сега ти си Естел Уолас“. Измамата като че ли минаваше. Тя почувства мускулите си отпуснати, сърцебиенето й стана по-бавно, по-повърхностно. После пое дълбоко дъх, изправи рамене и тръгна за работа.

В старанието си да изглежда естествена тя без да иска пристигна в банката десет минути по-рано — за почуда на всички, които я познаваха добре — но тъй като беше понеделник сутрин, никой не обърна внимание на този факт. От мига, в който седна зад гишето си, всяка минута й се струваше час, всеки час — вечност. Изпитваше странното чувство, че е някак откъсната от познатото й обкръжение, но въпреки това бързо потискаше всякаква мисъл за зарязване на този рискован план. За нейна утеха страхът и паниката продължаваха да дремят в нея.

Когато най-сетне стана шест часът и един от помощник подпредседателите затвори и заключи масивните външни врати, тя бързо уравни парите в чекмеджето си и тихомълком се шмугна в тоалетната, където в уединението на кабината отмота външното защитно фолио от краката си и го пусна в тоалетната чиния. След това взе фалшивите пачки и ги залепи върху лепилната лента, после разтъпка крака, за да провери дали някоя няма да падне, докато върви.

Доволна, че всичко е готово, тя излезе от тоалетната и се помота във фоайето, изчаквайки другите касиерки да оставят касовите си чекмеджета в хранилището и да се разотидат. Бяха й нужни само две минути да остане сама зад огромната стоманена преграда и получи тези две минути.

Тя вдигна сръчно полата си и с точни движения размени фалшивите пачки с пачките, съдържащи истински банкноти. Когато излезе от хранилището и се усмихна за довиждане на помощник подпредседателя, който кимна в отговор, докато я пропускаше през една странична врата, не можеше да повярва, че номерът й е успял.