Клайв Къслър - Циклопи

— Вероятно се намират в семейните албуми и у други частни лица, но в моята библиотека има само тези.

— Кажи ми нещо за събитията, довели до изчезването.

— Устно или разпечатано?

— Можеш ли да разпечатваш, докато говориш?

— Съжалявам, но мога да изпълнявам тези функции само в последователен ред. Как предпочиташ да започна?

— Устно.

— Много добре. Един момент да събера данните.

На Пит започна да му се приспива. Денят се оказа дълъг. Използва паузата да се обади на Йегър и да го помоли за чаша кафе.

— Как се погаждате двамата с Хоуп?

— Започвам да си мисля, че тя е живо същество — отвърна Пит.

— Гледай да не развинтиш фантазията си за несъществуващото й тяло.

— Все още не съм на този етап.

— Да я опознаеш, значи да я обикнеш.

— Докъде стигна с Лебарон?

— Опасенията ми се оправдаха — отвърна Йегър. — Много неща от миналото си е заровил. Няма нищо лично, само статистика до момента, в който е станал „факирът“ на Уолстрийт.

— Нещо интересно в нея?

— Не особено. Произхожда от доста влиятелно семейство. Баща му притежавал верига от складове за железария. Струва ми се, че Реймънд не се е разбирал с баща си. Откакто става финансов факир, вестниците не са поместили никакви биографични данни за него.

— Разкри ли как е натрупал първите си големи пари?

— И това е доста замъглена работа. В средата на хиляда деветстотин и петдесетте години той и съдружникът му на име Кронбърг имали дружество за морски спасителни операции. Изглежда, едва са свързвали двата края и в последна сметка са фалирали. Две години по-късно Реймънд пуска първото си печатно издание.

— „Проспъртиър“?

— Точно така.

— Споменато ли е откъде идва подкрепата му?

— Не — отвърна Йегър. — Между другото, Джеси му е втора съпруга. Първата се е казвала Хилари. Починала преди няколко години. За нея няма никакви данни.

— Продължавай да ровиш.

Пит затвори телефона, защото Хоуп заговори:

— Готова съм със сведенията за злополучното пътуване на „Циклопи“.

— Да ги чуем.

— Тръгнал от Рио де Жанейро на 16 февруари 1918 година на път за Балтимор, Мериленд. На борда били редовният екипаж от 15 офицера и 231 моряка, 57 души от крайцера „Питсбърг“, които трябвало да застъпят на смяна във военноморската база в Норфолк, петимата затворници, включително Девой, и американският генерален консул в Рио, Алфред Л. Морийн Готшолк, който се връщал във Вашингтон. Товарът на кораба се състоял от 11 000 тона манганова руда. След кратък престой в пристанището на Бая за взимане на пощата, на 4 март корабът спрял извън разписанието в залива Карлайл на островите Барбадос и хвърлил котва. Там Уорли натоварил още въглища и провизии с обяснението, че били необходими, за да продължи до Балтимор. По-късно се установило, че били напълно излишни. След изчезването на кораба американският консул в Барбадос съобщил за доста подозрителни слухове, свързани с необичайната постъпка на Уорли, със странните случки на борда на кораба и предполагаем бунт. На тази дата, 4 март 1918 година, когато потеглил от Барбадос, „Циклопи“ и хората на борда му били видени за последен път.

— Никой ли не се е свързал с него след това?

— Двайсет и четири часа по-късно един товарен кораб „Кроган Касъл“, превозващ дървен материал, подал сигнали, че огромна вълна пробила носа му. На сигналите за помощ отговорили от „Циклопи“. Последните думи от него били номерът му за повикване и съобщението: „Намираме се на петдесет морски мили право на юг от вас и тръгваме с пълна пара“.

— Нищо повече?

— Нищо.

— А „Кроган Касъл“ дал ли е координатите си?

— Да, намирал се е на двайсет и три градуса и трийсет минути северна ширина и на седемдесет и девет градуса и двайсет и една минути западна дължина, което го поставя на около двайсет мили югоизточно от крайбрежие с плитки рифове, наречено Ангуила Кейс.

— „Кроган Касъл“ също ли е потънал?

— Не, съобщенията гласят, че успял да се добере до Хавана.

— Намерени ли са някакви останки от „Циклопи“?

— Продължителното претърсване от страна на военноморските сили не е дало никакъв резултат.

Пит замълча, като видя Йегър да влиза в прожекционната зала с чаша кафе, която само постави върху пулта за управление и веднага си тръгна. След като отпи глътка, поиска от Хоуп да му покаже отново снимката на „Циклопи“. На екрана се появи корабът и Пит замислен го загледа.

След малко вдигна телефонната слушалка, набра някакъв номер и зачака. Цифровият часовник на пулта показваше 11:55, но гласът, който се обади, прозвуча бодро и весело.