Клайв Къслър - Циклопи

— Миналата седмица монтирахме нова електронноизчислителна машина. Терминалът е свързан с гласов синтезатор.

— Говорещ компютър? — попита Пит.

— Да, машината разбира над десет хиляди устни команди, дава съответните отговори и практически провежда разговори. Гласът звучи малко странно, подобно на Хал, гигантския компютър от филма „2001 година“, но ще му свикнеш. Нарекохме системата Хоуп 7 7 Надежда (англ.). — Б.пр. .

— Хоуп.

— Да, защото се надяваме да ни дава правилните отговори.

— Интересно.

— Ако имаш нужда от помощ, аз ще бъда на главния терминал. Само вдигни телефона и набери четири-седем.

Пит вдигна поглед към екрана, който имаше синкавосив оттенък. Предпазливо взе микрофона и заговори в него:

— Хоуп, казвам се Дърк. Готова ли си да проведеш едно проучване за мен?

Божичко, почувства се като идиот — все едно че говори на дърво и чака отговор от него.

— Здравей, Дърк! — отвърна неясен женски глас, който като че ли излизаше от хармоника. — Готова съм да започваме.

Пит пое дълбоко въздух и „се гмурна“.

— Хоуп, искам да ми кажеш нещо за един кораб на име „Циклопи“.

Последва петсекундно мълчание, след което електронноизчислителната машина отговори:

— Трябва да бъдеш по-конкретен. Паметните ми устройства съдържат данни за пет различни кораба с името „Циклопи“.

— Става дума за онзи, който е имал съкровище на борда си.

— Съжалявам, но нито един от тях не е вписал съкровище в митническата си декларация.

Съжалявам? Пит все още не можеше да повярва, че говори с машина.

— Ако ми разрешиш да се отклоня за миг, Хоуп, позволи ми да ти кажа, че ти си много умна и изключително приятна електронноизчислителна машина.

— Благодаря ти за комплимента, Дърк. Ако те интересува, ще ти кажа, че мога да издавам и звукови ефекти, да имитирам животински звуци, да пея — е, не особено добре — и да изговарям бързо „чичковите червенотиквеничковчета“, макар да не ми е програмиран точният му смисъл. Искаш ли да ти го кажа отзад напред?

Пит се разсмя.

— Някой друг път. Хайде да се върнем на „Циклопи“. Корабът, който ме интересува, вероятно е потънал в Карибско море.

— Така остават два. Един малък параход, който заседнал в плитчина в залива Монтего, Ямайка, на 5 май 1968, и товарният кораб на Американските военноморски сили — за превозване на руда или въглища, потънал безследно между 5 и 10 май 1918 година.

Реймънд Лебарон не би тръгнал да облетява място на потънал кораб в оживено пристанище, и то потънал само преди двайсет години, прецени наум Пит. В паметта му изплува разказът за военноморския кораб — въглищар. Изчезването бе шумно разгласено като една от големите загадки на митическия Бермудски триъгълник.

— Ще се занимаем с въглищаря.

— Ако искаш да ти разпечатам данните, натисни командния бутон на клавиатурата пред теб и натисни буквите РТ. Също така, ако наблюдаваш екрана, мога да ти прожектирам всички налични снимки за него.

Пит направи каквото му бе казано и принтерът се задейства. Спазвайки обещанието си, Хоуп изобрази на екрана снимка на „Циклопи“, пуснал котва в неназовано пристанище.

Макар корпусът му да изглеждаше строен със старомодния си, напълно отвесен нос и нежно извитата като бутилка за шампанско кърма, надстройката му приличаше на разбъркани строителни елементи от детски комплект. Лабиринт от дерик-кранове, оплетени в паяжина от кабели и вързани за високи подпори, се издигаха от средата на кораба като мъртва гора. На горната палуба в кърмовата част, над машинното отделение, се виждаше дълъг салон с два комина и няколко вентилатора върху покрива му. В предната част кормилната рубка, щръкнала на главната палуба като тоалетна масичка на четири крака, бе надупчена от ред илюминатори и един отвор под тях. Две високи мачти с напречни греди се издигаха от команден мостик, който можеше да мине за футболна врата. Корабът изглеждаше тромав, същинско грозно патенце, което никога нямаше да се превърне в лебед.

Имаше нещо призрачно във вида му. Отначало Пит не можа да установи на какво се дължи това впечатление, но след миг проумя: по палубите нямаше жива душа, сякаш корабът бе изоставен.

Пит извърна глава от монитора и проучи разпечатката със статистическите данни на кораба:

Пуснат на вода: 7 май 1910 г. от корабостроителницата „Уилям Крамп & синове“, Филаделфия

Водоизместимост: 19 360 регистър-тона

Дължина: 165 метра (всъщност по-дълъг от тежковъоръжените бронирани кораби по това време