Джон Лескроарт - Първият закон

Глицки бързо извади револвера си от кобура и рязко се метна вляво, преди да се разнесат два изстрела. Специализираното стрелково обучение изтъква препоръчителността на залповете от два изстрела, затова Глицки все още се търкаляше, когато се разнесоха още два изстрела, много по-близо — Джърсън! — точно зад него. Все още открит отвсякъде, той продължаваше да лежи по корем, стиснал оръжието в двете си протегнати напред ръце.

Джърсън, който още се намираше на десетина метра — на предела за точна стрелба с пистолет, — се бе обърнал настрани и напредваше бавно. Беше много малка мишена, но Глицки се прицели в гърдите му и изпрати два бързи изстрела, след това се претърколи, докато куршумите отсреща свистяха около него. Озова се притиснат в един ъгъл, където някаква сграда стърчеше на около половин метър от съседната. Това му осигуряваше известно укритие от Джърсън, но го оставяше напълно открит откъм основата на кея, където сега ясно видя Сефия, Рее и Рой Панос, които приближаваха към него. Бяха дошли направо на кея.

Не можеше да забрави за Джърсън, който напредваше под същото укритие, което Глицки използваше от дясната си страна, но той трябваше да стреля по тройката отляво, в противен случай беше мъртъв. Изправи се точно когато изтрещяха останалите изстрели — истински залп — и един куршум изплющя в гипсовата мазилка на петнайсетина сантиметра от главата му.

Пресегна се през ъгъла на сградата и отново стреля напосоки към Джърсън, след това се извъртя навреме, за да види, че част от залпа, който беше чул, идваше от Джони Холидей в хамбара. Негодниците се приближаваха към Глицки в редица и почти небрежно, след като го бяха притиснали в ъгъла, но внезапно Рой Панос се строполи на земята, започна да се търкаля и да крещи, че са го улучили. При неочаквания огън Сефия и Рее се разбягаха и се притиснаха към фасадите на околните сгради.

Тъкмо бяха надянали жилетките си, когато чуха първите изстрели от задната част на улицата и пикапът на Макгайър се понесе сред облак от чакъл през откритата площ и се закова на място в началото на Кей 70.

Харди излезе още преди колата напълно да спре и прецени положението с един поглед. Вече се водеше разгорещена битка, а във въздуха се носеше острата миризма на кордит. Един от участниците вече беше извън строя, а Глицки бе заклещен по средата. Сефия и Рее бяха в нишите на два съседни входа, а някой друг — когото Харди не можеше да разпознае — се намираше зад Глицки, до стената на склада.

Сефия и Рее погледнаха към него и без всякакво колебание откриха огън.

Един куршум рикошира от капака на пикапа.

Макгайър, изложен на огъня от страната на шофьора, се плъзна напречно по седалката, излезе с пистолета си до Харди от другата страна, клекна зад предната гума и надникна. На кея се разнесе още един изстрел и той видя как Сефия и Рее отстъпват.

— Кой е онзи? — попита Макгайър.

— Не знам — отговори Харди. — Обаче стреля по тия тук, което значи, че е на наша страна.

— Да, обаче все пак стреля към нас. Какво става, по дяволите?

— Каквото става обикновено, когато всички са в една редица.

Явно това беше проблемът. От мястото си Макгайър не можеше да стреля с пушката си по никого от отсамната страна на Глицки, защото едрите сачми можеха да улучат Глицки. По същата причина всеки изстрел на Глицки — или на Холидей (макар Харди и Моузес да не знаеха, че е той) — на практика беше насочен към тях. Имаха нужда от ъгъл, но нямаше как да си го осигурят, без да изложат живота си на непосредствена опасност.

Други два изстрела улучиха пикала, който се заклати на гумите си.

— Четирийсет и пети — каза Харди.

— Трябва да ги отблъснем — заяви Макгайър. — Това е единственият начин.

В този момент Джон Холидей, който вероятно бе стигнал до подобен извод за необходимостта от ъгъл, се втурна от укритието си в хамбара. На три-четири метра по пътя той внезапно спря, извъртя се и мъчително бавно, внимателно стиснал оръжието си с две ръце, се прицели в Джърсън, който също отвърна с изстрел, след това се просна на земята и се затъркаля, отдалечавайки се от Глицки.

Холидей стреля.

— Сега! Сега! — кресна Макгайър.

Откъм кея се разнесоха още изстрели, но нямаше време да анализират и дори да погледнат какво става там. Сега просто се движеха, без да откъсват поглед от Сефия и Рее, и възползвайки се от объркването след намесата на Холидей, Макгайър излезе откъм задната част на пикапа.

— Идваме, Ейб! — викна Харди, напусна укритието на пикапа, втурна се след Макгайър и двамата хукнаха съвсем открити и приведени ниско към земята.