Джон Лескроарт - Първият закон

Всички глави се извърнаха рязко към него. Ръсел и Кунео си размениха многозначителни погледи.

— Какво е търсел той там? — попита Кунео. — И какво търсеше ти там?

— Холидей беше наш заподозрян — заядливо се оплака Ръсел.

Но Батист сряза и двамата.

— Не давам и пет пари за всичко това. Сержант, да не би да ми казвате, че Пол Тию е бил част от цялата история?

— Изглежда е имал нещо общо, сър, не е ли така?

— И се е самоубил заради това?

— Може би не точно заради това — отбеляза Кунео. — Възможно е причината да е друга.

— А може би изобщо не се е самоубил — вметна Фаро.

— Може би някой го е убил.

— Защо? — рязко се намеси Ръсел.

— Не знам. За да му затвори устата?

— За какво? — попита Кунео.

Фаро сви рамене. Не знаеше. Посочи към другите трупове и попита:

— А кои са тези двамата?

Батист му каза. Когато чу имената им, Фаро кимна.

— Вчера инспектор Тию ме накара да проверя дали отпечатъците от дома на Джон Холидей не са на тези двамата. Те са били там.

— А това какво означава?

— Не знам, сър. — Огледа се наоколо и добави: — Но е възможно Холидей и тези хора да са били замесени в нещо.

По всичко личеше, че това развитие на събитията никак не допадна на заместник-началника. Погледът му строго обходи хората около него, върна се на Джърсън и обхвана цялото местопрестъпление, плъзгайки се над тялото на Холидей.

— Какво става, по дяволите? Някой да има представа?

— Вие бранете крепостта тук — обади се Джон Страут, — а аз ще се поразходя и ще наобиколя другите си клиенти. Джими!

Патологът се отдалечи по кея, придружаван от един от останалите специалисти по огледа на местопрестъпленията.

След като той си тръгна, Кунео и Ръсел си размениха по още един поглед, но този път Батист ги забеляза.

— Хайде да ви чуя, момчета. С каквото и да разполагате, сега е моментът да го споделите.

Кунео се прокашля и поде:

— Двамата с Линкълн работехме малко с Рой Панос. Първия труп ей там — посочи с палец той.

— Какво искаш да кажеш с това „работехме с него“? — попита Батист.

— Той беше от Специалните патрули…

— Роднина ли е на Уейд?

— Да, сър. Брат му е. Даваше ни сведения.

— За какво?

— Най-напред за убийството на Силвърман. След това на Мат Крийд, другия специален патрул… — Признанието костваше много на Кунео. Отново прочисти гърлото си и каза: — И за двойното убийство в Тендърлоин.

Батист скръсти ръце.

— Да не искате да ми кажете, че този Панос е бил източник на информация за разследването на четири убийства?

Ръсел се хвърли в защита на партньора си:

— Те всички бяха свързани, сър.

— Надявам се да успея да се усмихна. Добре, къде е мястото на Пол Тию в това?

Двамата инспектори от отдел „Убийства“ отново се спогледаха, но без да го крият. Отново заговори Кунео:

— Първоначално той движеше случая на Крийд и убийството в Тендърлоин.

— Но после и двата случая бяха възложени на вас — опита се да си изясни нещата Батист.

— Точно така — кимна Кунео. — Лейтенантът ни ги предаде. И двата бяха свързани със Силвърман, а този случай вече беше наш. Сметна, че така ще е по-ефективно.

— Само че Тию продължи да разследва? Защо му е да го прави? — Батист срещна празни погледи около себе си и се обърна към Фаро. — Сержант, ще ми е много интересно, ако има с какво да ни помогнете.

Фаро подръпна туфичката косми под долната си устна.

— Предполагам, че е имал някои въпроси.

— Какви въпроси?

— Във връзка с уликите от местопрестъплението в Тендърлоин.

— Той ли ви го каза?

— Съвсем бегло.

— Но нищо конкретно?

— Не, сър, дори да е имал конкретна информация, не я сподели с мен.

— Какво ви каза, когато ви заведе в дома на Холидей? Коя беше причината?

— Вече ви казах — да сваля отпечатъци. — Фаро се обърна към инспекторите. — Каза ми, че ви прави услуга, момчета.

— Глупости — заяви Кунео. — Никого не сме изпращали там. — Беше ядосан и не полагаше никакви усилия да го прикрие. Ако не присъстваше Батист, сигурно щеше да се нахвърли на Фаро. — Ако имахме подобна молба, щяхме да я отправим направо към криминалистите, Лен, както правим винаги, и ти много добре го знаеш. Това наистина ме вбесява — добави той, без да адресира забележката си към никого конкретно.

Батист не му обърна внимание.

— Добре — посочи той към Кунео и Ръсел. — Включете това нагоре в списъка си, може дори на първо място. — Отново огледа целия район: — Все пак какво се е случило тук, по дяволите? Какво е довело Бари тук? Трябва да е нещо свързано с тези специални патрули, не мислите ли? Колко от тях са мъртви?