Джон Лескроарт - Първият закон

Джина Роук вървеше бавно, без да им обръща внимание, и предпазливо напредваше към тялото на един мъж, който се бе извърнал и бе стрелял по нея, след като бе извикала.

Глицки, Харди и Макгайър бяха видели всичко — проснат по корем Рой Панос беше насочил пистолета си право към Джина. Преди да извика тя, той очевидно бе смятал да очисти един, а може би всички мъже, преди те да успеят да го довършат.

Джина спря до тялото му и го ритна, както би направила с мъртъв плъх, а пистолетът й оставаше неизменно насочен към главата му. След това вдигна поглед към другите трима стрелци, раменете й се опуснаха и тя се запъти към тях.

Никой от основните участници не би отгатнал продължителността на престрелката, но едва ли някой от тях би казал, че е по-малко от десет минути. Само че от първия до последния изстрел общото време на престрелката беше една минута и двайсет и две секунди.

Лен Фаро остана за малко извън осветения периметър на местопрестъплението, преди да влезе вътре, и си мислеше, че вероятно това са двете най-наситени с убийства седмици, откакто работеше в полицията. Докато пристигне на Кей 70, вече се бе смрачило и на мястото цареше огромно оживление с трите телевизионни и двата местни радиоекипа, шестте или седемте полицейски коли, няколкото коли без отличителни знаци, двете линейки, микробуса на патолога и една лимузина, която сигурно беше на някой от големите шефове.

Което означаваше, даде си сметка той сега, че това едва ли е само бандитска престрелка. А точно това би очаквал да се е случило на място като това. Учуден, Фаро си проправи път между колите, показа значката си на полицая до лентата и я прескочи. Местопрестъплението беше осветено от телевизионните прожектори и от фаровете на колите, но дори и без светлина Фаро щеше да забележи, че е имало голямо клане.

Подмина първия труп, който беше само на няколко метра от началото на кея, и спря при криминалистите от дневната смяна, които го обработваха.

— Гангстери? — попита той Гретхен, фотографката тази вечер. В крайна сметка се виждаха четири трупа — в сградите можеше да има и още, — а Фаро бе ставал свидетел на подобно клане само вследствие на стрелба от кола или при друг вид организирано отмъщение.

Самата Гретхен обаче изглеждаше дълбоко потресена, а това беше изненадващо за жена, която ежедневно се сблъсква с насилие.

— Джърсън — каза тя.

Отначало той си помисли, че го пита дали лейтенантът е осведомен и дали ще дойде на местопрестъплението.

— Предполагам — отговори той, след това млъкна. — Какво за него?

Тя кимна с глава към едно място на дванайсетина метра надолу по кея, където се беше събрала група хора около друг труп, облегнат в основата на дебела кафеникава следа върху една гипсова стена. Какво правеше там Франк Батист? Заместник-началникът не идваше на местопрестъпленията, освен ако не се бе случило нещо крайно необичайно, Фаро се затича и след броени секунди се озова при тях — Кунео и Ръсел от отдел „Убийства“, главния патолог Джон Страут и двама криминалисти от дневната смяна. Всички стояха с ръце в джобовете, за да се предпазят от хапещия вятър. За да стигне до тях, Фаро трябваше да мине покрай трети труп на кея и покрай четвърти, проснат под купчина строшено стъкло в един вход. Сред лицата разпозна другите инспектори от отдела, почти половината от целия състав — Даръл Брако, Сара Евънс, Марсел Лание.

Преди да се добере до жертвата, Фаро забави ход, направи още една-две крачки и се закова на място. „Мили Боже!“ — каза си той.

Очите на Бари Джърсън бяха широко отворени. Все още не го бяха преместили, затова почти изпънатите му крака бяха леко наклонени надясно в основата на кафявата следа, която се губеше зад гърба му. Фаро се приведе по-близо и видя двете малки дупки в якето му отпред. Изправи се и се обърна към събралата се група:

— Как се е случило?

— В момента се опитваме да разберем точно това, сержант. — Батист се бе издигнал в отдел „Убийства“ — беше станал лейтенант преди Глицки, така че познаваше процедурата. — От тези инспектори научавам — кимна той към Кунео и Ръсел, — че отношенията между убитите тук имат дълга история.

Фаро, който не беше в групата, погледна към мъртвия си лейтенант, върна се и застана до Батист. Заговори обаче Кунео, който посочи към кея:

— Първият труп там е Джон Холидей, Лен. След него е Рой Панос. Това говори ли ти нещо?

— Познавам Джон Холидей — кимна Фаро. — Само по име. — Замълча, съзнавайки, че следващите му думи ще хвърлят истинска бомба, но все пак реши да ги произнесе. — Бях в дома му преди няколко вечери. Заедно с Пол Тию.