Джон Лескроарт: Първият закон

— Двама — каза Ръсел. — Рой Панос и Мат Крийд.

Но Кунео не можеше да остави нещата така.

— Добавете и Ник Сефия. И той работеше за Панос. Беше му племенник. — Посочи към трупа и каза: — Тялото там във входа е неговото.

— Мамка му! — тежко въздъхна Батист. — Някой обади ли се вече на Уейд? Къде е Лание? — Обърна се и извика: — Марсел!

Лание дотича от мястото, където се бе строполил Сефия.

— Да, сър?

— По-добре се свържи с Уейд Панос и го извикай тук възможно най-бързо. Това е брат му Рой, а това е племенникът му Ник. Най-вероятно всичко е свързано с него. Трябва да проверим какво знае.

— Какво предполагате? — попита Лание.

— Смятам, че някой от хората на Панос се е опитал да направи сделка.

— Не и с Холидей — вметна Кунео. — Двамата с Панос не се разбираха.

— Много интересно — отбеляза Батист. — Питам се къде ли е бил, докато се е разигравало всичко това. Добре, ще стигнем дотам. Междувременно, Марсел, истина ли е, че най-накрая си станал лейтенант?

— Да, сър.

— Тогава поздравления, назначавам те да ръководиш случая. — Направи широк жест и добави: — Всичко това. Хората докладват на теб, ти докладваш на мен. Знам, че един ден ще ми бъдеш благодарен. Момчета — обърна се заместник-началникът към Кунео и Ръсел, — всичко ще минава през Марсел, ясно ли е?

След това Батист се обърна и погледна надолу към тялото на Бари Джърсън. Коленичи и много тъжно поклати глава:

— Какво си си мислел, по дяволите, като си дошъл без никакво подкрепление?

Марсел Лание беше инспектор в отдел „Убийства“ от двайсет години и през това време беше стигнал до някои от същите изводи, които Глицки си беше направил за Уейд Панос. Последния път, когато Лание беше извършил нещо, което имаше далечна връзка със специалните патрули, той се бе опитвал да направи услуга както на предишния, така и на настоящия си лейтенант, като прокара мост над пропастта, която ги делеше. Последствията бяха катастрофални.

Сега се залавяше за разпита на Уейд Панос с различна и предимно отрицателна предварителна нагласа. Преди да изпрати Кунео и Ръсел в лабораторията, за да проверят молбите за снемане на отпечатъци, подадени от Тию, Лание беше накарал двамата инспектори накратко да го запознаят със събитията и със своето тълкуване на случилото се от смъртта на Сам Силвърман насетне. Ролята на Рой и на Уейд Панос във всичко му се стори най-малкото необичайна.

Лание беше прекарал на Кей 70 повече от три часа и не беше в добро настроение още когато пристигна. Вече бе измръзнал до кости, чувстваше се претоварен от новите си отговорности и отвратен от всичко, което беше видял. Представителите на медиите се бяха умножили. Бяха си направили лагери на кея, боричкаха се за специални изявления и предаваха репортажи. На светлината на преносимите полицейски прожектори, петте трупа получиха табелки с имената, бяха пъхнати в чували и откарани, но няколко групи криминалисти все още старателно вършеха работата си на различни места на кея.

Панос беше пристигнал с адвоката си — защо му беше? — навреме, за да види как качват телата на брат му и на племенника му в линейката на патолога. Лание беше помолил и двамата да имат добрината да почакат няколко минути и Уейд да му отговори на няколко въпроса, за да се опитат да изяснят част от загадката. Беше успял да се престори на зает с различните екипи — което не му беше особено трудно, — така че минутите прераснаха в часове.

Сега Лание почука на прозореца на колата на Панос, отвори задната врата и влезе вътре. Пресегна се над седалката и се ръкува с всички, изказа съболезнования, всеобщ приятел. След това извади касетофона си, поиска разрешението им и го сложи на задната седалка между тях. Веднага мина на въпроса.

— Имате ли представа какво се е случило?

— Разбира се, че имам, мамка му, имам прекрасна представа!

— Кажете ми тогава.

— Наистина ли каза, че според него и аз съм бил там? — невярващо поклати глава Глицки. — Бива си го този човек! Имаше ли някакви доказателства, че съм бил там?

— Нали не си издълбал инициалите си някъде, Ейб? — пошегува се Трея, спокойна и отпусната. — Това му е стар навик, с който се опитва да се пребори, Марсел. Където и да отиде, ако има дърво… По-лош е и от куче.

Лание се усмихна.

— Нямаше никакви дървета. И никакви инициали.

— Че откъде ще има, Марсел? Не съм бил там.

Глицки беше кръстосал крака и се бе облегнал на дивана, прегърнал жена си през раменете. Наближаваше осем и цялото семейство, включително дядото, беше вечеряло преди двайсетина минути. Заради посещението на инспектор Лание, Нат беше предложил да наглежда Рейчъл в кошарката й, докато мие съдовете, и всички го чуваха как й пее песни от „Цигулар на покрива“, за да я забавлява. Лание седеше срещу тях в дневната с диетична кола в ръка.