Джон Лескроарт - Първият закон

Пъхнал ръце в джобовете си и привел глава срещу прашния вятър, Глицки мина по най-краткия път към ниската жълтеникава сграда, която бележеше входа на първия кей. Другите бяха построени по същия начин — голяма подобна на склад сграда, от която стърчеше истинският кей и мястото за товарене на корабите отзад. Всичко беше пусто.

Кей 70 беше дълъг почти четиристотин метра и широк около осемнайсет. Това беше източният кей от шестте подобни пристана. Макар да имаше няколко открити площи, които водеха към доковете на водното равнище, повечето от цялата източна страна на кея по протежение на брега беше застроена с различни едноетажни конструкции, много от които бяха оставени на произвола на времето, а някои бяха вагони, обслужващи дейността тук. Така отляво на Глицки оставаше относително широк асфалтов път по протежение на кея, по който той тръгна, след като извади оръжието от кобура през рамото си и го стисна в ръка, макар че по-голямата му част оставаше скрита в джоба на якето. Надникна в различните входове и просеки. Не беше чудно, че прочутият режисьор е избрал точно това място за финалните сцени от филма си — с порутените си ниски или оставени без покрив дървени постройки, обърнати към широк проход, който изпълняваше ролята на главна улица, кеят наистина много приличаше на сцена от стар уестърн с фалшивите фасади и всичко останало.

В момента обаче Глицки не беше в подходящото настроение, за да оцени голямото изкуство зад всичко това. Когато стигна до края на кея, където от три страни бе заобиколен с вода и нямаше път за отстъпление, разбра къде трябва да застане — там, откъдето беше тръгнал, може би няколко постройки по-напред. Така който и да дойдеше, щеше да се озове зад него и да се окаже откъснат и без път за бягство. Освен покрай него.

Върна се два пъти по-бързо, отколкото бе отишъл, но въпреки това му се стори, че това е най-дългото разстояние, което е изминавал през живота си. Вход след вход, един по един, с револвер в ръка, без да откъсва поглед от челото на кея, с откритото пространство пред себе си. Нищо и никой.

В момента беше ловец, не полицай. Полицаите не вадеха оръжията си, без да имат заподозрян или специфични обстоятелства. Не криеха вече изваденото оръжие. Викаха подкрепление дори при най-бегла възможност да се разрази престрелка.

Един гларус, кацнал на отсрещния стълб, го изучаваше известно време, след което отлетя с подигравателни писъци. Глицки се стресна от това вмешателство на природата и нетърпеливо се зае да си потърси удобно място, където да изчака.

Откри го в една ниска постройка, подобна на хамбар, на двайсетина метра от предната част на кея. Нямаше входна врата и бе отворена и отзад, но преградите на половината височина създаваха няколко клетки с големина около два и половина метра на метър и половина, които вероятно са били предназначени за коне или добитък. По време на обиколката си бе разгледал мястото с любопитство и беше заключил, че поради светлината отпред и отзад и понеже бяха високи само метър и половина, клетките няма да бъдат удобно укритие. Дори не погледна зад тях, когато ги подмина.

Сега обаче, кой знае защо, му се сториха подходящи.

Прибра револвера си в кобура. Застана на задния отвор и огледа водата, след това се обърна и се върна отпред. Друг гларус, или може би същият, беше кацнал на най-близкия стълб и не преставаше да крещи. Глицки се огледа в хамбара и откри някаква голяма ръждясала панта, с която замери птицата. Не улучи и пантата цопна във водата със силен плясък, който се стори на Глицки като подводна бомба. Птицата просто пристъпи малко встрани и продължи да грачи.

Вдигна ръкава на якето си и погледна часовника. Два без десет. Вятърът свистеше през пролуките на сградата. Върху сивото небе не се виждаше нито едно синьо петно. Стори му се, че сред далечните шумове откроява един като от затварянето на врата на автомобил. Отново погледна часовника си. Все още беше два без десет. Усети, че дланите му са влажни от пот.

Върху циментовата ничия земя се появи човешка фигура. Вървеше сама.

След като се увери в това, Глицки застана на входа на хамбара, откъдето можеше да бъде видян. Изненадите при въоръжени хора бързо могат да добият трагични последици, а той нямаше намерение да участва в нещо подобно. Установи, че не е бил подготвен за вълната на облекчение, която го заля при появата на Джони Холидей. Не си бе позволявал съзнателно да признае, че частица от него се бе надявала да получи някакво подкрепление. Във всеки случай, зарадва се.