Джон Лескроарт - Първият закон

— Ако се появят и другите, ще извикам подкрепление — обеща Глицки.

„Не ми ги разправяй тия“, помисли си Харди.

Глицки продължи:

— След това ще отида при Батист и ще му разкажа за случилото се. Ще трябва да ме изслушат.

Харди стана и се приближи към прозореца. Обърна се с гръб към него и заяви:

— Няма начин, Ейб. Няма да го допусна. Това е равносилно на самоубийство.

— Е, ако успеят да ме убият, в което дълбоко се съмнявам, в тази стая има трима свидетели, които могат да разкажат под клетва какво се е случило.

— Дори и да е така, Ейб, няма да ти позволя.

Устните на Глицки леко се изкривиха.

— Знам, че всичко това противоречи на мирогледа ти, Диз, но няма какво да направиш. Това е моя работа.

— Тогава най-напред си осигури подкрепление.

— Под какъв претекст? Аз съм редовен лейтенант, забрави ли? Освен това, после ще се разчуе и всички ще се подплашат. — Глицки се изправи, изпълнен с решимост. — Планът е добър, хора. Може би е единственият, преди отново да ни ударят, а аз не мога да го позволя.

Застана зад бюрото на Диз, пресегна се към телефона и започна да набира някакъв номер.

Останалите трима наблюдаваха с безпомощна, няма паника как само с няколко думи на Глицки нещата станаха необратими.

— Лейтенант Джърсън, ако обичате. Лейтенант, обажда се Ейб Глицки. Да, чух. Да, знам, случилото се с Пол е ужасно, но не затова се обаждам. Джон Холидей. Казах им, че трябва да се обърнат към вас, но както знаете, адвокатът му ми е приятел и…

За по-малко от пет минути всичко беше уредено. Глицки каза, че Харди ще доведе Холидей, за да се предаде, в четири часа на Кей 70, изоставен и почти безлюден пристан с разрушени навеси за лодки и порутени стари складове. Не проумявал защо са избрали такова забутано място, обаче…

— Защото тогава няма да има как Джърсън да твърди, че просто е минавал оттам.

— Ами ако двамата с Джон наистина дойдем с теб?

Глицки погледна с изопнато лице първо единия, после другия и накрая Роук.

— Надявам се да не сте останали с впечатление, че има такава възможност, защото не е така.

— Чакай малко — изправи се Холидей.

Глицки повиши тон, за да не позволи да го прекъсват.

— Отивам до тоалетната за минута и дори по-малко. Диз, ти си отговорен за клиента си. Като служител на правосъдието очаквам от теб да го задържиш тук под свое наблюдение, докато се върна. Обещай ми, че ще го направиш.

Харди тържествено вдигна ръка и каза:

— Обещавам.

— Добре тогава — кимна Глицки и тръгна.

Роук, Глицки и Харди стояха във фоайето на долния етаж. Горе, в кабинета на Харди, Глицки много убедително си даде вид на разгневен и разочарован от „бягството“ на Холидей, което беше установил, когато се върна от тоалетната. Но Роук и Харди се заклеха, че той отново ги е заплашил с оръжие. Просто не било по силите им да го спрат.

Сега Харди забеляза как Филис се изправи зад телефонното табло. Привлече погледа му, като излезе иззад бюрото си, и му кимна към кабинета на Норма, където спря в очакване на входа. Харди хвана ръката на Джина и я поведе натам. Глицки ги последва.

Тримата тръгнаха след Филис и стигнаха точно навреме, за да видят как Норма оставя слушалката, обронва глава и раменете й се разтрисат. Когато отново вдигна лице, по бузите й се стичаха сълзи.

Безмълвно кимна на хората на вратата. Това беше всичко, на което беше способна. Застанала до Харди, Филис закри устата си с ръка и зарида.

След като си тръгна от кабинета на Харди, Глицки се върна в празния си дом. Изкушаваше се дали да не се отбие у Нат, за да види баща си и дъщеря си, но в крайна сметка реши, че това с нищо няма да помогне. Опитваше се да убеди сам себе си, че днешният ден по нищо не се различава от който и да е друг. Положението наистина бе съвсем лично и доведено до крайност, но по същество не беше по-необичайно от ежедневието на повечето ченгета — понякога просто се налагаше да застанеш на огневата линия. Беше част от работата.

Все още не бе сигурен как ще се развият събитията, но тази несигурност беше, ако не успокоителна, поне достатъчно добре позната. Спомняше си как в началото на кариерата му се бе налагало да прониква с взлом в различни места, без да знае почти нищо за онова, което го очаква зад вратата, най-често преди разсъмване или с първите слънчеви лъчи. Дали щеше да намери три малки деца и майка им, сгушени в някой ъгъл? Или надрусан наркоман, който спонтанно е решил да се пъхне в някое близко и удобно укритие? Питбул със зъл нрав? Тъмна стая с по един отчаян стрелец във всеки ъгъл? Или просто сънлив и отпуснат загубеняк, комуто е все едно дали на следващата сутрин ще се събуди в затвора, където е по-чисто, по-топло и храната е по-добра?