Джон Лескроарт - Първият закон

Когато отново се обърна с лице към тях, Глицки вече беше на крака. Харди направи същото с думите:

— Джон, какво търсиш тук, по дяволите?

Глицки метна убийствен поглед на Харди и пристъпи напред. Нямаше избор. Беше ченге, а пред него стоеше човек, издирван за убийство.

— Боя се, че си арестуван — каза той.

За Холидей изненадата внезапно и напълно изгуби очарованието си. Гневно впери в Глицки ядосан и неразбиращ поглед, след това стрелна с очи Харди, после без всякакво колебание отново леко се извърна, сякаш се канеше да тръгне към вратата. Но щом се обърна отново към тях, в дясната му ръка имаше пистолет. Беше насочен към пода, но всички в стаята го видяха и осъзнаха значението му.

— Струва ми се, че точно в момента никой няма да бъде арестуван — тихо заяви той с мекия си акцент, който ни най-малко не намали впечатлението от решителността му. — А сега, лейтенант, бихте ли седнали? Няма да поискам оръжието ви, защото допускам, че ще се проявите като джентълмен. Но ви моля да държите ръцете си така, че да ги виждам. След това ние четиримата можем културно да обсъдим нещата.

Глицки напипа стола си и седна.

Харди остана прав, със скръстени пред гърдите ръце.

— Господи, Джон, какви ги вършиш? Как влезе тук?

Холидей изобщо не понечи да вдигне оръжието.

— Приятелката ми ме докара до задната уличка. Влязох през гаража и се качих с асансьора. Не се тревожи, никой не ме проследи. Сигурен съм.

— Не за това се тревожа. Не си ли чувал, че след като се зарови в някоя дупка, човек трябва да престане да копае?

— Допускаш огромна грешка — потвърди Глицки.

— Вече съзнавам това, лейтенант — охотно се съгласи Холидей. — Вероятно сте прав. Но не очаквах тук да има и други хора.

— Защо не приберете пистолета? — помоли Роук и се обърна към Харди: — Предполагам, че това е клиентът ти.

Харди ги представи един на друг, а Холидей учтиво се поклони, без нито за миг да откъсва очи от Глицки.

— Защо дойде тук? — отново попита Харди.

— Честно казано, Диз, отчасти защото ме хвана клаустрофобията. Но преди всичко, понеже си казах, че двамата с теб можем да измислим начин да се предам, но така, че безопасността ми да е гарантирана. Това с децата ти… — заглъхнаха думите му. — Както и да е, казах си, че щом Панос сметне, че са ме хванали, това ще бъде краят. Прав ли съм?

Харди сви рамене.

— Може и да не е съвсем погрешно, но е детинско. Знаеш ли, че Ейб има същия проблем?

Холидей погледна към Глицки в другия край на стаята.

— Трябва ли да държа пистолета навън, лейтенант, или ще приемем, че за момента сме се разбрали?

— Що се отнася до мен, все още си арестуван. Когато си тръгна оттук, идваш с мен.

— Съмнявам се.

Глицки едва не се изсмя.

— Нима ще стреляш, за да ми попречиш? Прави каквото щеш с пистолета. Това не помага на делото ти, както несъмнено ще се съгласи с мен адвокатът ти.

Стрелна с поглед Харди, за да го подкани да го подкрепи.

Но Харди бе застинал на стола си с втренчен и отнесен поглед.

Седнала срещу него, Роук се обади:

— Диз? Добре ли си?

Той се опомни.

— Моля? Да, разбира се. Джон, прибери това проклето нещо, моля те! Човек не бива да размахва оръжие, ако не е готов да го използва.

— Ами ако съм?

— Значи си по-голям глупак, отколкото си мислех, което е почти невъзможно. Никой тук не смята, че си убил някого, ясно? Няма защо сега да започваш. — Не даде на Холидей възможност да отговори, а направо се обърна към другите двама: — Ейб, Джина, нека да уточним нещо. Допускаме, че Джърсън е бутнал Тию от покрива, нали?

С ъгълчето на очите си видя как Джони се размърда и пъхна пистолета си под колана.

— Въпросът е защо? Защо точно тогава?

Глицки явно доста бе размишлявал по въпроса.

— Защото Тию свърза Сефия и Рее с апартамента на Холидей, а те отричат изобщо някога да са ходили там.

— Джон — обърна се към него Харди, — знаеш ли дали някога са влизали в дома ти?

— Майтапиш ли се?

— Ще приема това за „не“. Така си и мислех. — Отново се обърна към останалите и продължи: — Не означава ли това, че според Джърсън Тию е единственият човек, който разполага с тези сведения? Ако не е така, защо ще го убива, след като на следващия ден може да се появи друг осведомен и лейтенантът да се окаже изправен пред същия проблем?

— Само дето Джърсън сигурно вече е унищожил касетата — отбеляза Глицки.

— А може би не е — обади се Джина. — Особено ако смята, че никой друг не знае за нея.

Харди кимна на Глицки.