Джон Лескроарт - Първият закон

Тогава започна да ги изрежда мислено — началникът Ригби, не. Заместник-началникът Батист, не. Джакман, не. Лание, невъзможно. ФБР, няма време. Пол Тию, мъртъв. Какво да направи, да се обърне към кмета ли? Всеки, който се присъединеше към него сега, най-малкото рискуваше кариерата си. Освен това Глицки винаги бе предпочитал да действа сам, през цялата си кариера беше самостоятелен инспектор и стриктно следваше буквата на закона. Винаги бе смятал, че хората може и да не го харесват, но го уважават. Последните събития поставиха под въпрос дори това минимално завоевание.

В момента не можеше да си позволи да мисли за общественото мнение. Нямаше да допусне заплахите срещу семейството и приятелите му да бъдат изпълнени. Ако не можеше да намери помощ от хората, чиято работа беше да помагат, значи трябваше да го направи той. Сам, ако се налага.

Погледна за последен път към мъжа на средна възраст в огледалото. Потупа се три пъти по бронираната жилетка над сърцето, пое дълбоко въздух и тежко го изпусна.

— Добре.

Избрал беше Кей 70 бързо и интуитивно от няколкото възможности, които му бяха хрумнали по време на разговора му с Джърсън. По-очевидният избор би могъл да падне върху външните части на паркингите на Кендълстик Пойнт, където враговете му нямаше да могат да му устроят засада, и където, честно казано, ако се стигнеше до престрелка, имаше по-малка вероятност да пострадат невинни минувачи. Но според него равностоен мотив на вероятността от засада беше фактът, че паркингите не предлагаха никакви възможности за прикритие на самия него. Ако Джърсън се появеше с достатъчно свои приятелчета, Глицки не искаше да се озове сам насред едно бетонно поле, където Джърсън щеше да види, че всъщност Холидей не е с него, и където можеше да го повали дори посредствен изстрел с оптична пушка от другия окръг.

По една случайност Глицки и повечето служители от Съдебната палата бяха опознали добре Кей 70 три години по-рано, защото той беше местопрестъплението и мястото за финалната сцена на един филм, който един от известните холивудски режисьори снимаше в града. В продължение на три месеца екипът, който се снимаше във филма, работи извън Съдебната палата и всички бяха донякъде завладени от звездната треска. Един от инспекторите на Ейб, Били Маркузик, дори бе нает за важна роля с реплики в този в крайна сметка нескопосан филм, като по същество играеше самия себе си. След приключването на снимките Били напусна полицията и се премести в Ел Ей, но досега не беше играл в нито един филм, който Ейб бе гледал. Във всеки случай в онези славни дни почти всяко ченге, чиновник и дори някои съдии в Палатата си въобразиха, че може да станат следващата голяма звезда, ако достатъчно дълго се навъртат около режисьора. Ако не друго, поне щяха да прекарат пет секунди в компанията на звездите. В продължение на седмица и повече към края на снимките тълпи от служители на общината се трупаха на Кей 70 или с надеждата да ги наемат като допълнителни статисти, или за да гледат глупаците, които хранеха подобни надежди.

Малко след един часа Глицки паркира и спря. Казал беше на Джърсън, че ще е там в четири, но щеше да е лошо знамение да закъснее. Искаше да е напълно сигурен, че ще пристигне преди всички. Държеше да обходи всеки сантиметър от района. Спря на една безлюдна промишлена улица с ниски складове и гаражи, на няколко пресечки западно от вдлъбнатината на брега на залива, известна като Централния басейн. В средата на платното се точеше изоставена железопътна линия. Докато снимаха филма на Кей 70, тази уличка беше лъскавата, макар и леко хаотична база на продукцията — караваните на звездите, невероятна храна за всички, които имаха пропуски, прожектори, носилки и стотици хора. Глицки остана малко зад волана, даде на сетивата си време да попият всичко и да го предупредят, ако надушват някаква опасност.

Нямаше нищо друго, само празната улица. Порив на вятъра от залива вдигна малко тежък прах от капака на колата, няколко листа от вестник и опаковки на десертчета прошумоляха в нишата на входа на празен магазин пред него. В другия край на сградата имаше паркирана кола, но Глицки вече беше минал покрай нея и тя му се стори празна.

Излезе, отиде до ъгъла и погледна надясно към залива. Кей 70 беше последният от шест или седем кея, вдадени на север във водата. Пред тях имаше относително широка циментирана площадка — напомняше донякъде на Кендълстик Пойнт, — но в този случай имаше съвсем малко, дори почти нямаше, отделни места за паркиране. Преди мястото се използваше за товарене, разтоварване и съхраняване на контейнери, но през последните десетина години кейовете в тази част на залива бяха оставени без всякакви грижи.