Джон Лескроарт - Първият закон

— Да, всичко това е прекрасно — каза той, — обаче какво ще стане, ако не се доберат до Панос и хората му достатъчно бързо, а междувременно те решат да видят сметката на всички останали? Склонен ли си да поемеш този риск?

— Не знам какво друго бих могъл да направя, Моуз.

— Аз знам.

— Да отида и да ги застрелям. Вече ми каза. Пийни още едно.

— Да не мислиш, че се шегувам?

Харди отпи малка глътка от скоча си.

— Не, но не разсъждаваш. Ако ги погнеш, ще се превърнеш в убиец. Това е истината.

— Ще твърдя, че е било самозащита.

— И как ще го направиш? Теб никой не те заплашва.

— Няма да допусна някой да убие Франи, Диз — изръмжа Макгайър. — Никога, за нищо на света.

— Ако това ще те утеши, аз също, Моуз.

— Но не правиш нищо, за да го предотвратиш.

Харди бавно остави чашата си.

— Всъщност правя доста неща и точно затова в момента имам причина да смятам, че заплахата вече не е толкова сериозна, колкото беше преди три-четири часа. Ще вкарат тези типове в затвора.

— И ще ги изправят пред съда, ще им измислят по-малка присъда…

— Говорим за поредица от убийства, Моуз. Това са утежняващи обстоятелства. До живот.

— Значи си в безопасност?

— Да.

— И ще ги хванат всичките? Сигурен ли си? И нямат близки? Няма хора, които ще знаят, че ти стоиш зад всичко? — Макгайър също остави чашата си. — Диз, не разбирам защо, след като видя в колко много случаи законът изобщо не може да те защити — говоря само за последните две седмици, — все още разчиташ на него.

— Може би точно защото това е сделката — ти не нарушаваш закона, а в замяна той те брани.

— И ти го вярваш? Имаш ли бедни чернокожи приятели, Диз? Имаш ли такива чернилки ?

Харди вдигна очи към небето.

— Пак започна.

— Да, точно така. Замислял ли си се защо в гетата или в крайните квартали има толкова много насилие?

— Не, Моуз, никога не ми е минавало през ума. Никога не съм се замислял за това, понеже съм богат бял човек.

— Ти го каза.

— Не, ти го каза — насочи пръст Харди към лицето на Макгайър. — Всъщност ти защитаваш моята теза. Знаеш ли защо има толкова много насилие в гетата? Защото хората там са изгубили вярата си в закона. И знаеш ли коя е причината? Понеже той не ги защитава и те имат чувството, че трябва да го правят сами.

— Точно така. Тъкмо това се опитвам да ти кажа.

— Аз пък се опитвам да те накарам да видиш какво става, след като застанеш на тази позиция. Поемаш защитата си сам, извън закона.

— Поне оцеляваш.

— Всъщност не. Най-вероятно няма да оцелееш. Дори е много по-сигурно, че ще умреш. И знаеш ли защо? Защото Пабло заплашва, че ще те убие, ако се месиш в наркобизнеса му. Не искаш наркотици около децата си, но понеже не можеш да се обърнеш към закона, решаваш да убиеш Пабло. И тогава братът на Пабло, Хосе, който също смята, че законът няма да те накаже, идва и те застрелва. После и брат ти, майка ти, баща ти… Разбираш накъде отива всичко, нали?

— Само че я се погледни — семейството ти е прогонено от дома си. Къде е сега твоят закон? Кой те закриля сега?

— Пак законът. Виж, Моуз, ако Панос не се тревожеше, че някой ще направи нещо, щеше отдавна да се опита да ме убие. Когато е направил тази снимка, е можел просто да отвлече децата и да ги убие.

— Забравяш, че той наистина уби няколко човека.

— Може би не забравям. Но ако вярвам, че целта на закона е да не оставя насилието в ръцете на отделни хора като теб и мен, или като Панос, как мога да се оправдая, ако лично се заема с него? Направя ли го, толкова много ще заприличам на него, че няма да има никаква морална разлика помежду ни.

— Стига глупости! Той те напада, а ти не можеш да отвърнеш, така ли? Това ли се опитваш да ми пробуташ?

— Казвам, че ако наруша закона, вече не мога да очаквам нищо от него. А аз не искам да се откажа от него. Той е нещо основно.

— Пълна глупост е, ако питаш мен.

— Нима? А какво ще стане, ако някой от изстрелите ти, насочени към Панос или към Сефия, не улучи, но вместо това улучи горката старица, която си похапва кротко няколко къщи по-надолу? Или майката, която бута детска количка на петстотин метра по-нататък? Смяташ, че не стават такива неща ли? Не мислиш ли, че точно това се случва при всяка скапана стрелба от коли, за която си чувал? Започне ли веднъж, вече нямаш контрол над това. Загиват хора, които нямат нищо общо. И знаеш ли какво става после? Тези невинни хора искат да видят как законът наказва теб. И имат всички основания да очакват това да се случи. Независимо дали ти си започнал всичко. След като си замесен, значи си от лошите. Точка.