Клайв Къслър - Сахара

— Имате ли нужда от помощ?

Пит можа само да кимне. Той нямаше сили да спре яхтата. Направи отчаян опит да издърпа ветрилото от линията на вятъра, но успя единствено да накара яхтата да направи половин завой. Направи втори опит и в този момент телата на двамата изхвърчаха, те паднаха на пясъка като изхвърлени кукли, вдигайки облак прах. Шофьорът зави близо до тях и спря камиона. Слезе и се затича да види какво става с тези изнемощели мъже. Незабавно установи признаците на обезводняване, върна се до камиона и донесе четири пластмасови бутилки вода. Пит излезе от припадъка си веднага, след като усети течност върху лицето си. Преобразяването беше като чудо. За една минута той беше мъртъв, а сега, след като изпразни два галона вода, се почувства отново човек. Изнемощялото тяло на Джордино също се върна към живота. Изглеждаше невероятно, че се бяха спасили от сигурна смърт, и то само след изпиването на няколко литра вода. Арабинът им даде солени таблетки и сушени фурми. Той имаше тъмно интелигентно лице и носеше обикновена бейзболна шапка като всички шофьори. Седна до тях и ги загледа с голям интерес.

— Вие пътувате с това возило от Гао? — попита той.

Пит поклати глава.

— От форт Фуро — излъга той, защото още не беше сигурен дали са в Алжир, нито пък можеше да се довери на шофьор на камион, който можеше да ги върне в най-близката полиция, ако знаеше, че са бегълци от Тебеца. — Къде точно се намираме?

— В средата на пустинята Танезруфт.

— Коя страна?

— Алжир, разбира се. Къде мислите, че сте?

— Някъде далеч, където не е Мали.

Арабинът направи кисело изражение.

— Лош народ живее в Мали. Лоша държава. Те убиват много хора.

— Къде е най-близкият телефон? — попита Пит.

— Адрар е на 350 километра на север. Там има комуникации.

— Това малко село ли е?

— Не. Адрар е голям град. Много развит. Те имат летище с редовни пътнически полети до град Алжир.

— Продължавате ли в тази посока?

— Да. Аз возих хранителни стоки до Гао и сега се връщам в столицата.

— Ще ни оставите ли в Адрар?

— Ще бъде чест за мен.

Пит погледна шофьора и се засмя.

— Как се казваш, приятелю?

— Бен Хади.

Пит подаде ръката си сърдечно.

— Бен Хади — каза той топло, — ти не знаеш, но спасявайки нашия живот, спасяваш живота на стотици други хора.

26 май 1996 г.

Вашингтон, окръг Колумбия

— Те са избягали! — извика Хирам Йегър, след като влетя в кабинета на Сандекър заедно с Руди Гън за подкрепа.

Сандекър, чието внимание беше заето с бюджета на един подводен проект, погледна с изненада.

— Избягали?

— Дърк и Ал. Преминали са границата на Алжир.

Сандекър изведнъж се превърна в дете, на което са съобщили, че е дошъл Дядо Коледа.

— Откъде знаете?

— Те телефонираха от летището близо до един град в пустинята, който се казва Адрар — отговори Гън. — Връзката беше много лоша, но ние разбрахме от тях, че са хванали редовен полет до Алжир. Когато пристигнат там, ще установят контакт с нашето посолство.

— Казаха ли още нещо?

Гън погледна към Йегър и кимна.

— Вие бяхте на телефона с Дърк, преди аз да дойда.

— Гласът на Пит заглъхваше — каза Йегър. — Алжирската телефонна система е много лоша. Но ако съм го разбрал правилно, той настоява вие да изпратите отряда за бързо реагиране заедно с него обратно в Мали.

— Обясни ли защо? — попита заинтригуван Сандекър.

— Гласът му беше много слаб. Връзката се разпадна. Онова, което чух, звучи налудничаво.

— Налудничаво в какъв смисъл? — настоя Сандекър.

— Той спомена нещо за спасяване на жени и деца в една златна мина. Гласът му звучеше странно.

— Което означава, че няма никакъв смисъл — каза Гън.

Сандекър погледна Йегър.

— Дърк уточни ли как са избягали от Мали?

Йегър изглеждаше като човек, изгубен в лабиринт.

— Не ме цитирайте, адмирале, но, кълна се, той каза, че те са ветроходствали в пустинята на яхта с някаква жена Кити Манинг или Манок.

Сандекър седна обратно на стола си и се засмя.

— Познавайки Пит и Джордино, никак не бих се учудил. — След това затвори очи, помисли малко и продължи. — Може би името е било Кити Манок?

— Той го смотолеви, но мисля, че е това.

— Кити Манок беше известна авиаторка през двадесетте години — обясни Сандекър. — Тя подобри рекордите на дълги разстояния над половината земно кълбо, преди да катастрофира в Сахара. Мисля, че това беше през 1931 г.