Том Егеланд - Краят на кръга

— И какви бяха тези… слухове? — Изплювам думата като развалена вишна.

— Съществува карта. И генеалогия. Кодирани текстове. Не познавам историята в детайли. Разказът води началото си от село в Южна Франция, наречено Рен льо Шато, където през миналия век млад свещеник намерил няколко навити пергамента, които, според слуховете, го направили богат. Баснословно богат. Никой не знае със сигурност какво е намерил, когато започвал реставрацията на възложената му черква. Говори се, че документите съдържали голяма, нечувана тайна.

— Която била?

— Ако знаех, Лилебьорн, едва ли щеше да е тайна, нали? Някои спекулираха с религиозни митове. Че бил намерил Ковчегът на завета 38 38 Ковчегът на завета — описан в Библията като свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, както и други предмети. Според Библията изработването на кивота е заповядано от Бог на Моисей в Синайската планина. Кивотът изчезва при разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим (587 пр.н.е.) и от тогава съществуват единствено хипотези и спекулации относно неговата съдба и местоположение. — Б.пр. , което не е толкова невероятно, тъй като сградата на черквата е била издигната върху руините на раннохристиянска черква от шести век. Други вярваха, че е намерил оригинални библейски текстове. Според трети, става въпрос за генеалогии, родствени линии. Някои смятаха, че е открил чисто и просто карти, водещи до средновековно съкровище.

— И какво общо има това с манастира „Верне“?

— Не знам! Не може ли да се предположи, че това съкровище, ако съществува, е скрито в основите на манастира? Или пък, че в ковчежето, което сте намерили, е следата, която води напред?

— Грете — въздишам и я поглеждам с един от своите бамби погледи.

— Q! — възкликва тя внезапно.

— Какво каза?

— Ръкописът Q! — повтаря тя.

Обръщам се, неразбиращ.

Тя продължава:

— Не съм сигурна. Но е догадка. През всичките тези години съм размишлявала какво може да е така важно, за да бъде открито. И подреждайки едно до друго малките късчета информация, парчетата от пъзела изведнъж си идват на мястото. Може би.

— Ръкописът Q? — питам аз.

— Q означава „Quelle“. Което означава „източник“. На немски.

— Quelle?

— Наистина ли никога не си чувал за него?

— Не, всъщност не. Какво е това?

— Вероятно гръцки оригинален ръкопис.

— Съдържащ?

— Съдържащ всичко, казано от Исус.

— Исус? Наистина?

— Учението му под формата на цитати. Текст, който Матей и Лука трябва да са използвали като база за своите евангелия, в добавка на Евангелието от Марко.

— Не съм подозирал, че съществува подобен Ръкопис Q.

— Може би не съществува. Това е само теория.

— Защо би попаднал в манастира „Верне“?

— Питай доведения си баща.

— Който знае?

— Във всеки случай повече от мен — произнася най-накрая тя.

— Но как…

— Лилебьорн! — прекъсва ме тя и избухва в сърдечен смях. След това ме поглежда замислено. — Имаш ли желание за едно пътешествие до Лондон?

— Лондон?

— Заради мен.

Колебая се.

Тя добавя:

— И за моя сметка.

— Защо?

— За да разплетеш една стара история.

Не казвам нищо. Нито пък тя. Изправя се на крака, олюлявайки се и с тътреща се походка излиза от стаята и отива в спалнята. Когато се връща, ми подава плик. Отварям го и преброявам тридесет хиляди крони.

— Боже!

— Би трябвало да стигнат, нали? — пита Грете.

— Прекалено много са!

— Недей така. Може да ти се наложат и други пътувания…

— Луда си да държиш толкова много пари вкъщи!

— Не бих поверила парите си на банка.

Усмихвам се, неразбиращ, питащ:

— За какво всъщност се отнася това?

— Твоя задача е да откриеш.

— Грете! — Опитвам се да хвана погледа й, но той се изплъзва. — Защо го правиш?

Тя гледа пред себе си. Най-накрая среща погледа ми.

— Можеше да съм част от всичко това.

— Част от кое?

— Нещото, до чиято повърхност ти се докосваш.

— Но?

— Но се случи нещо…

Сълзите в очите й преливат, захапва долната си устна. Минава известно време, преди да победи чувствата, напиращи отвътре.

Знам, че няма да измъкна повече от нея. Но мотивите й не са важни. Все още не. Рано или късно ще разгадая и тях.

— Ще тръгнеш ли? — пита.

— Разбира се.

— Общността за международни изследвания. ОМИ. Лондон. Уайтхол. Питай за председателя Майкъл Макмълин. Отговорите са в него.

— Отговорите на какво?

— На всичко!

Поглеждаме се един друг.