Том Егеланд
Евангелието на Луцифер
(книга 3 от "Бьорн Белтьо")
Благодаря на редактора от издателството ми — Ойвинд Фаро и читателите ми Егил Биркелан, Арнстайн Бьоркли, Осе Мюрволд Егеланд, Ева Кристине Кульой, Александер Опсал, Кари Спелднес и Трюгве Ослунд. Благодаря на всички добри сили в издателство „Ашехоуг“ и агенция „Ашехоуг“. Благодаря на Вегар Егеланд, Лейф Герде, Кристин С. Квисвик, Гисли Сигурдсон, Сотириос Соулиотис и Паула Стивънс за помощта със специализираната информация.
„Евангелието на Луцифер“ е роман — игра на мисли в сивата зона между факти и фикция, фантазия и митология. За читателите, които биха искали да се осведомят по-подробно по темите в книгата, съм добавил списък на използваната литература, линкове и допълнителна информация на страницата ми в интернет: www.tomegeland.no
„Скъпи български читатели,
За мен е чест — за пореден път — да бъда издаден на български език. Някои от вас може би са чели «Краят на кръга» или «Пазителите на завета» — и двете публикувани от издателска къща «Персей». За други «Евангелието на Луцифер» ще бъде първата среща с мой роман.
Във всички тези книги аз си служа както с факти, така и с художествена измислица. Но вярвате или не, по-голямата част от нещата, които пиша, са истина. На основата на фактите аз създавам една съвсем нова истина, която вече е художествена литература. Но това са романи, базирани на факти. Надявам се, че ще ви хареса тази съвременна приказка за митове и религии, дяволи и демони, както и един норвежки археолог.“
С най-добри пожелания: Том Егеланд
„ilia sa-ba-si-su uz-za-su ul i-mah-har-su ilu ma-am «-man
ru-u-ku lib’», «-ba-su su-’i-id’», «kar-as-su»
Когато той (Мардук) погледне с ярост, не омеква (не се извръща)
В пламналия му гняв никой бог не смее да му противоречи (на яда му)“
Вавилонският мит за сътворението
Енума елиш1 1 Във вавилонския мит за сътворението Енума елиш, написан с клинопис на акадски език върху седем глинени плочки около 1200 г. пр.н.е., месопотамският бог Мардук е въздигнат до най-могъщия и почитан от всички богове. В Петокнижието, започнато около 250 години по-късно, по същия начин е описан абрахамитският бог Елохим/Яхве — единственият истински, всемогъщ бог на юдеите (по-късно и на християните). — Б.пр.
„Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората!“
Исая 14:12
„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си…
И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.“
Откровение 20:7
„Аз не съм мъртва, но лежа в ковчег. Гола съм. Около мен е тъмно. Чувам дъха си, сърцето ми бие тъй силно, че тътне в ушите.
Милостиви Боже, помогни ми да се измъкна, моля те!
Не мога да протегна ръце. Блъскат се в стените на ковчега. Толкова е тясно.
Преди плачех. Вече нямам сили.
Тежко ми е да дишам. Толкова съм жадна. Много мисля.
Сигурно така се чувстват мъртвите.“
Изображението на демона Бафомет с козя глава, криле, женски гърди и рога от произведението „Догми и ритуали на висшата магия“ (1854) на Елифас Леви
„И пак един ден, когато дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.“
Йов 2:1
Ювдал
23-28 май 2009
Бягството е състояние на духа, но в същата степен и действие.
На прозореца бръмчи муха. Напред-назад, напред-назад. Може би предусеща свободата зад стъклото, в което се блъска. През деформираното стъкло на кухненския прозорец виждам далечните планини, леко разкривени, склоновете и голямата гора, рязката на клисурата и чукарите. Мяркам покривите в селото долу. Лесовъдството. Ковачниците за сребърни изделия. Стопанствата нагоре край бързеите. Дървената черква. Сребристият воал на водопада.
Може би си мислиш: „Какво направих?“.
Бръмченето на мухата ме изнервя. Напред-назад, напред-назад. Затворена. В паника. Лесно буди съчувствие. Всеки удар на крилцата е изпълнен с отчаяние. Отварям прозореца и я пускам навън. Изчезва мигновено. Муха. Не е толкова важно, че в нея виждам себе си. Обичам да се идентифицирам с какво ли не.
Бягството означава да изчезнеш, да станеш невидим. В множеството. В хаоса на големия град. Бягството означава да напуснеш съществуванието.
Читать дальше