Том Егеланд: Евангелието на Луцифер

Той посочи с глава навития на руло ръкопис, който мъртвият притискаше до гърдите си.

— Подмених го с друг текст от същата епоха. Него взех от архива.

Оригиналните пергаменти бяха разстлани върху осветена работна маса в кабинета на консерватора. Всяка страница бе разделена на две симетрични колони, следващи като по конец невидими линии.

— Тази част от текста — консерватор Корольов посочи дясната половина, — е изписана със знаци, каквито не съм виждал досега. Лявата колона е клинопис. Това писмо е създадено в Месопотамия преди пет хиляди години и обикновено се свързва с глинени плочки от Шумер, Вавилон и т.н. Нека обаче да предположим, че текстът е копие от глинена плочка. Преди да разучим ръкописа филологически, семантично, палеографично, лингвистично, всичко ще бъде просто догадки. Ако текстът е препис от глинена плочка, все още не можем да допуснем колко стар е оригиналът. След като датираме кожата с C14, поне ще научим възрастта на самия пергамент.

Повдигнах едно ъгълче и внимателно потърках материята между пръстите си.

— Какъв точно пергамент е този?

— Невъзможно е да се каже след толкова години.

— Пипни го! Усеща се мек, направо като нов. Би трябвало да е корав, сух. Лежал е навит в продължение на хиляда години и все пак се разгъва, остава плосък, почти без ръбове и чупки.

— Че какво знам за съхранението на животински кожи в южните земи? Нищо.

— А непознатите знаци в дясната колона? Какви са според теб?

— Нямам представа.

— Арабски?

— Не, щях да ги разпозная. Символите може да наподобяват математически формули. Вавилонците развили напредничави математически принципи няколко хилядолетия преди Христа. Изображенията обаче ме объркват.

— Как така?

— Тази трикветра 5 5 Трикветра (или триквестър) — древен слънчев символ, трилъчева свастика, троица. Има значение на щит, защита. Среща се и в прабългарските надписи. — Б.р. например — той посочи някакъв символ най-отгоре на пергамента, — не се свързва с древна Месопотамия. А това — посочи образа на паун, — не е каква да е птица.

Разгледах изображението на птицата с опашка, чиито пера бяха разперени в полукръг.

— Паунът — обясни консерватор Корольов, — е древен символ, свързван основно с кюрдската секта йезиди. Те почитат най-вече пауна. Смятат го за паднал ангел. В тяхната религия той символизира демиурга, по-нисшестоящо божество, сътворило космоса. Птицата се нарича Мелек Таус. Може да се преведе по няколко начина. Едно от тълкуванията е Божи ангел. Ангелът паун. Съществуват обаче спорове относно сектата. Християните и мюсюлманите имат коренно различно разбиране за тази религия. Символът паун и произходът на Мелек Таус могат да се тълкуват и по друг начин. Мелек Таус има няколко имена.

— Например?

— Шейтан. Познато ли ти звучи? — За миг зарея поглед и кимна замислено, сякаш в отговор на незададен от мен въпрос. — Шейтан е арабското име на Сатаната.

През прозореца на кабинета блещукаха златни шпилове, кули и кубета. Всяка година хиляди православни поклонници пътуват до Киево-Печерската лавра с надеждата да се докоснат до частичка от Божието присъствие. Докато Корольов сервираше кафето, аз местех поглед от катедралата и камбанарията напред към безбройните църкви и паметници. Представих си мумията долу в пещерата, в катакомбите с параклиси и подземни църкви. Корольов разказа накратко какво щеше да се случи, ако бе следвал процедурите стриктно. Нищо на практика.

Нищо, освен бюрокрация и формалности… Консерватор Тарас Корольов бе обсебен от стремежа си да попречи на мумията да предизвика безплодна борба между музеи, църковни и обществени институции. В продължение на столетия монасите от Киево-Печерската лавра бяха събирали и преписвали многочислени религиозни текстове. А каква полза? Още си лежаха струпани в архивите на музея. След революцията през 1917 г. сбирката била игнорирана. Архивът потънал в забрава и безразличие. Комунистическите институции явно не се бяха интересували от религиозното изучаване на християнски ръкописи. По-късно цялата работа се закучила поради липса на пари, борба за надмощие, бюрокрация.

— За да удостоим ръкописа със заслужено внимание — обясни той, — трябва да го изследваме. Да го датираме с C14. Да го преведем, разтълкуваме, да открием контекста му. Ние не разполагаме с необходимите ресурси.

— Все още не разбирам каква е моята роля тук.