Том Егеланд - Краят на кръга

Никоя книга не се роди без помощта на други книги.

Старото седалище на рицарите йоанити, манастирът Верне — с неговите археологически загадки и мистика, днес можете да намерите, ако преминете с кола през Мос и продължите на юг към Фюглевик. Информацията за манастира Верне и продължилата над триста години визита на йоанитите в Норвегия съм намерил преди всичко в книгите: „Стопанства и родове в Риге“ от Ингеборг Флуд (Риге Спаребанк, 1957 г.) и „История на населените места в Риге до 1800 г.“ от Лауриц Опста и Ерлинг Йохансен (Риге Спаребанк, 1957 г.).

Ако някой бъде грабнат от мистиката около Беранже Соние и Рен льо Шато, бих го насочил към „Светата кръв и свещеният Граал“ (1982) от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн. Въпреки че съм заимствал много от противоречивите им хипотези, аз съм се докоснал само до повърхността на техния хаос от религиозни конспиративни теории.

За по-задълбочено изучаване на личността на историческия Исус, съпоставена с проповедника Исус, препоръчвам тънката, но ценностна книга на Якоб Йарвелс „Историческият Исус“, както и „Мъжът, който се превърна в Месия“ на Карл Улав Санес и Оскар Скарсауне.

Благодаря на Том Кох от телевизионната компания WBGH. Задължен съм им за документалната поредица „От Исус до Христос“.

Ръкописът Q съществува като хипотеза. Учени при Института за античност и християнство в Калифорния са реконструирали Q — дума по дума, стих по стих.

Евангелието от Тома бе преведено на норвежки, след излизането на първото издание на „Краят на кръга“.

Подобно на хората, които шестват по страниците на тази книга, така и Общността за международни изследвания и института „Шимър“ съществуват единствено в моята и твоята фантазия.

Искам да отправя благодарност към всички търпеливи специалисти и институции, които ми помогнаха с информация, мнения, предложения и корективи: Университета в Осло, Дирекцията за управление на културното наследство, Британския музей и CERN (Европейската лаборатория по физика на елементарните частици). За това, че прочетоха ръкописа и дадоха своите безценни идеи, бих искал да благодаря на моя редактор в „Ашехоуг“ Йойвин Фаро и на Кнют Линд, Улав Ниаста, Ида Дипвик и също така, както винаги, на Осе Мирвол Егелан. Благодаря на Йон Гангдал, Себьорг Й. Халвушен и Ане Вайдер Осен.

Освен положителния обществен отглас, който даде на „Краят на кръга“ покрай шумотевицата около „Шифърът на Леонардо“, Бьорн Аре Давидсен бе и моята стимулираща и креативна опозиция в теологичните ми интерпретации. Благодаря на Кайа Кошвол, журналист в „Афтенпостен“, която извади „Краят на кръга“ от прашните лавици. Благодаря на моя агент Йохан Алмквист от агенция „Ашехоуг“ и на Йойвин Хаген от издателство „Базар“, които допринесоха книгата да бъде лансирана в международен мащаб. Също така на Йойвин Фаро, Евен Рокил, Александер Опсал и останалите в издателство „Ашехоуг“, които с подновен ентусиазъм събудиха една забравена, тригодишна книга към нов живот.

Никой от книгите или специалистите, които съм използвал като източници или с които съм се консултирал, не носи отговорност за измислиците и множеството художествени свободи, които съм си позволил.

Огромно благодаря на Осе, Йорун, Вегар и Астрид… за времето.

Том Егеланд

Започна да вали късно през онзи следобед, когато Грете умря.

През струйките вода различавам фиорда, гладък и студен, като река зад голите храсталаци. От часове седя и се взирам в капките, стичащи се надолу по прозореца. Мисля. Пиша. Поривите на вятъра и на дъжда рисуват криволичеща решетка по запотеното стъкло.

Избутал съм бюрото до прозореца. Така мога да пиша и едновременно с това да хвърлям по някой поглед навън.