Том Егеланд: Загадката на катакомбите

Том Егеланд е един от най-популярните скандинавски автори днес. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Световна известност му донася романът „Краят на кръга“ (2001). В публикувания две години по-късно бестселър на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ (2003) читателите откриват смайващи прилики както в сюжета, така и в главните герои. Медиите и критиците започват да наричат Том Егеланд „автора, по чиито дири върви Дан Браун“. А писателят печели още повече читатели със следващите си романи - „Пазителите на завета“, „Евангелието на Луцифер“, „Заветът на Нострадамус“, „Тринадесетият апостол“...

„Загадката на катакомбите“ е първият роман на Том Егеланд за млади читатели, посветен на исторически загадки и мистерии. Книгата печели наградата „АРК“ за най-добър роман за млади читатели.

This translation has been published with the financial support of NORLA (Norwegian Literature Abroad).

Преводът на тази книга е осъществен с финансовата подкрепа на НУРЛА (Норвежка литература зад граница).

Астрономът Сузи Лий, ръководител на обсерваторията в Мауна Кеа на Хаваите, не можеше да повярва на очите си. Но обектът, който видя през огромния телескоп, не можеше да бъде сбъркан. На небето се виждаше нова и непозната на човечеството комета. Красота. Величественост.

- Изглежда точно като коледна звезда - помисли си Сузи и се усмихна.

Астрономите се захванаха с жар и ентусиазъм да изследват големината, скоростта и траекторията на кометата.

Никой от тях не можеше да си представи от какво значение щеше да бъде откритието им.

Дървената църква Боргунд

Роберт присви очи и погледна към катраненочерната дървена църква. С покривите си и всичките си извивки дървената църква Боргунд завладяваше съзнанието. Ниво по ниво. Покрив след покрив. Мрачна, величествена и мистериозна, църквата като че се противеше на лятното слънце. Драконовите глави ръмжаха, вперили поглед в небесата. Един до друг човек можеше да види християнски кръст и създание от скандинавската митология. Орнаменти и изрязани форми. Обаче в църквата нямаше прозорци, липсваха стенописи. Навсякъде този мрак, тази чернота, която като че те обгръщаше от всички страни.

Летният ден беше топъл и изпълнен с жужащи насекоми и дъхави поляни. Слънцето напичаше всичко. Пясъкът от разкопките се носеше над дърветата и ливадите. Църквата хвърляше силна сянка върху археолозите, които бяха клекнали и търсеха следи от историята.

Сред тях беше и Роберт. Напълно обикновено момче. Средно висок. С обикновена външност. Преди няколко месеца беше навършил четиринайсет. Обичаше музиката. Падаше си по интересни филми и компютърни игри. Обичаше и хамстера си на име Буре. Но точно в онзи момент той се намираше край църквата Боргунд заедно с майка си. Тя беше археолог. Откакто се помнеше, Роберт винаги прекарваше лятната си ваканция на поредните разкопки. Харесваше му. Той обичаше археологията. Или лова на съкровища, както го наричаше.

- Не търсим съкровища! - казваше майка му често.

Роберт не проявяваше интерес към думите й. За него това си беше лов на съкровища.

Целият предиобед той и майка му се бяха трудили над викингски гроб, който беше поне на 2000 години. Милиметър по милиметър, сантиметър по сантиметър те разравяха гроба и надничаха в миналото.

Внезапно майката на Роберт сложи край на тишината:

- Да!

Говореше твърде високо. Твърде пискливо. Изправи се бавно. Другите археолози се втурнаха насам и се скупчиха около нея.

- Какво е това, мамо? - запита Роберт.

Майка му повдигна нещо.

Ковчеже.

Медно ковчеже.

Ковчеже от времето на викингите.

Групичката археолози се втурна към работните помещения. Там събираха всички брошки, гребени и стрели, които бяха открили. Най-отпред в редицата от археолози вървяха Роберт и майка му.

Ръководителят на разкопките - Ингеборг Мюкле от Културно-историческия музей - дойде, за да разбере какво са открили.

Майката на Роберт беше така развълнувана, че ръцете й трепереха, докато отваряше ковчежето, което беше поставила на бюрото в едно от работните помещения.

Върху ковчежето бяха изрязани три символа:

- Умът ми не го побира! - каза единият от археолозите.