Том Егеланд - Загадката на катакомбите

Така си мислеше. До този момент. Повече не. Обещанията на майка му нямаха никаква стойност. Чиста нула бяха.

Отговорът ми е „не".

Роберт обърна глава към прозореца на таксито и погледна навън.

- Със сигурност ще можеш да ми помагаш с други неща - рече майка му. По гласа й позна, че си измисля.

- Какви неща?

- Ще измислим нещо. Нещо, което можеш да правиш вечер, когато се прибера вкъщи.

Знаеше много добре какво има предвид. Регистриране. Каталогизиране. Систематизиране на информацията. Работа с документи.

Скукаааааааа.

- Добре съм. Забрави! - отвърна й той.

- Аз...

- Просто забрави!

Разопаковаха багажа, без да си кажат и думичка. След това майка му отиде до ресторанта на ъгъла и купи пица. Докато се хранеха, Роберт се сети случайно къде преди беше виждал символа от катакомбите

Това беше анкх!

Египетският йероглиф от ковчежето в Боргунд.

- Мамо - каза той, а устата му беше пълна с пица, - символът долу в катакомбите...

Майка му го погледна въпросително.

- Това бе анкх! Беше издълбан в стената.

- Анкх ли?

- Да. Подобен на онзи на ковчежето в Боргунд.

- Няма как един египетски йероглиф да бъде открит в римски катакомби. Точно толкова, колкото няма как да бъде открит на ковчеже в Боргунд.

- Точно така! Защо обаче беше там?

Майка му се усмихна.

- Сигурен ли си, че си видял именно анкх ? А не кръст например? Лесно е да се сгреши, когато човек не познава добре символите.

- Беше анкх! Сигурен съм! Кръст с кръгъл връх!

- Странно звучи. - Майка му повдигна рамене. - Но със сигурност има обяснение. И ще го открием, когато започнем да работим.

Тя взе парче от пицата и започна да нахвърля бележки по плановете за разкопките.

Роберт беше объркан. Защо не го приемаше сериозно? Ако един анкх в катакомбите беше толкова необичайно нещо, то тя трябваше да прояви по-голям интерес. Трябваше да снима символа, когато бяха долу. Тогава щеше да има доказателство.

На следващата сутрин майка му стана в ранни зори и Умберто дойде, за да я вземе. Роберт се обърна на другата страна и поспа още два часа, после се измъкна от леглото, отиде в кухнята и си направи три палачинки. Изпи и две чаши ябълков сок.

През следващия месец щеше да се наложи да се справя сам - от сутрин до вечер. „Достатъчно време, за да открие доста неща” - мислеше си той.

Роберт почисти масата след като закуси, отиде в стаята и влезе в интернет. Първото, което искаше да узнае, бе защо долу в катакомбите беше изсечен анкх. Като помисли над нещата, не беше точно същият. Трябваше да се порови относно проблема.

Но не беше толкова просто. Потърси информация в Google. После в Уикипедия. Откри много снимки на анкх, но на нито една от тях не видя кръст на върха. След около час ровене в интернет той не бе мръднал и на милиметър, беше там, където бе и в началото. Въздъхна, предавайки се. Кого можеше да попита? Къде би могъл да провери? Къде отива човек, когато търси отговор на един от най-невъзможните въпроси на света - въпрос за катакомбите?

"В библиотеката!" - помисли си той. Естествено!

Но какви библиотеки имаше в Рим?

Всъщност се оказа, че има доста. Това откри след справка в интернет. Роберт си записа адресите на две библиотеки, които се намираха в близост до апартамента. Едната беше главната библиотека, а другата - библиотеката на Ватикана. Сложи таблета и картата на града в чантата си и затвори вратата с трясък.

Първо потърси Biblioteca Nazionale Centrale di Roma. Роберт не успя дори и да мине през входа и един господин в униформа му викна. Нещо на италиански.

- I have to find a book [1] Трябва да открия една книга (англ.). Б. р. - обясни му Роберт припряно.

- How old are you? [2] На колко години си (англ.). Б. р. - попита пазачът.

- 14.

Пазачът поклати глава и му обясни, че човек трябва да бъде най-малко на осемнайсет, за да получи позволение да влезе.

Минимална възраст от 18 години?! За достъп до библиотека?!

Нямаше смисъл да спори. Роберт дори не успяваше да открие точните думи на английски. Напусна сградата разочарован. Оставаше да пробва да влезе в библиотеката на Ватикана.

Отне му над час, за да извърви разстоянието от Националната библиотека до Ватикана. По пътя си мислеше за думите на Умберто. Та Роберт е само дете. Щеше да им покаже! Със сигурност можеше да открие нещо, което археолозите бяха пропуснали. Ами ако успееше да намери нещо за надписа на стената... Нещо сензационно! Отново и отново той си представяше погледа на майка си, която го гледа, докато той излиза от катакомбите и носи... да, навярно носи императорски меч от чисто злато или пък венеца от тръни на Исус... или пък Свещения Граал!