Том Егеланд: Загадката на катакомбите

Само дете, ама друг път!

Подмина площад „Венеция“ и тогава чу пиукането на мобилния си телефон - телефонно съобщение от Патрик.

Как е? :) Поех поста на капитан!

Ок, най-малко кралски меч, венец от тръни и Свещен Граал, може да си струва това, помисли си Роберт и побърза нататък.

ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА ВЕНЕЦА ОТ ТРЪНИ И СВЕЩЕНИЯ ГРААЛ

Венецът от тръни на Иисус бил изплетен от клони с остри като бръснач бодли и бил пристегнат около главата му преди разпъването му на кръста. Свещеният Граал е бокал, който Христос използвал, когато събрал учениците си на последната вечеря. Някои вярват също и че Граалът е бил използван, за да се събира кръвта, която капела от Христос на кръста.

Огромното място пред църквата „Св. Петър“ гъмжеше от туристи, продавачи, просяци, монаси и монахини. Роберт откри Ватиканската библиотека. Отново го спряха на входа. Какво им имаше на италианските библиотеки?

- От Норвегия съм - обясни Роберт на английски.

- Идвам, за да...

- Не пускаме деца в библиотеката - прекъсна го портиерът.

- Но...

- Върни се, когато навършиш нужната възраст! - каза портиерът грубо и му посочи пътя навън.

Роберт остана втрещен и зяпаше празното пространство. Беше капнал. Беше жаден. Беше и бесен.

- Проблем ли има, млади момко?

Въпроса му зададе на развален английски един дребен господин с кръгли очилца.

- Не ме пускат да вляза - каза му Роберт.

- И защо, ако бих могъл да попитам, искаш да влезеш в библиотеката на Ватикана? Навярно знаеш, че тук не разполагаме с книги за деца.

- I know - рече му Роберт. И тогава избълва цялата история. За катакомбите. За символа. За майка си, която не го приема сериозно. - Просто се опитвам да открия повечко информация за стария символ - приключи той.

- Навярно бих могъл да ти помогна - каза мъжът и намести очилцата си. - Ела с мен!

Мъжът с кръглите очилца поведе Роберт по площада пред библиотеката и после през една огромна и тежка врата. Когато влязоха вътре, той подаде ръка на Роберт и стисна неговата здраво:

- Името ми е Алдо Манчини.

- Роберт. От Норвегия.

- Ах, Norvegia! Каква красива страна! А сега, драги ми приятелю, с теб се намираме в тайния архив на Ватикана.

- В тайния архив ли? - запита Роберт объркано.

- Да. Е, не е чак толкова таен. Името означава, че колекцията принадлежи на папата и е далеч по-неприкосновена от книгите в библиотеката на Ватикана.

- А тук пускат ли четиринайсетгодишни? - попита Роберт, изпълнен с надежда.

Алдо Манчини избухна в смях.

- Тук почти никого не пускат. Учени, студенти и професори могат да подадат молба за достъп. Но само най-сериозните получават правото да ни посетят и да разгледат колекцията.

Роберт въздъхна дълбоко.

- Но - продължи Алдо Манчини, - тъй като аз работя тук, мога да те вкарам вътре като мой личен гост.

Роберт го изгледа въпросително. Едно „защо” висеше на крайчеца на езика му.

Алдо Манчини го гледаше през кръглите си очилца.

- И аз някога съм бил малко момче. Любопитно момче. Помня колко объркващо беше да те третират като... да, като дете.

Читалнята в тайния архив на Ватикана беше най-красивата, която беше виждал някога. Беше нещо средно между църква и библиотека. В редица един зад друг седяха учени и прелистваха стари книги и документи. Полиците с книги се издигаха на два етажа.

Кабинетът на Алдо Манчини беше ужасно малък и тесен. Беше препълнен с книги и вестници, както и с картонени кутии, пълни с пожълтели документи.

- Така - подхвана той, - какво искаш да откриеш?

Роберт му разказа за символа, който беше издълбан в стената долу в катакомбите.

- Египетски анкх ли? - рече Манчини. - Това е крайно необичайно, ако бих могъл да се изразя така. Сигурен ли си, че става дума за анкх ?

- Не напълно - отвърна Роберт, - защото изглеждаше някак различно.

Манчини му подаде бял лист и туш и го помоли да нарисува символа. Роберт затвори очи и го видя в съзнанието си. После нарисува символа възможно най-добре.

- Ах! - въодушеви се Алдо Манчини и плесна с ръце. - Сега разбирам. Зная и защо си решил, че става въпрос за анкх. Но на практика това не е анкх. Този символ представлява коптски кръст.

- Коптски кръст ли?

- Коптите били сред първите християни. Коптската църква била основана в Египет от евангелиста Марко още през 42 година след Христа. Днес техният кръст изглежда по напълно различен начин. Но навремето християните копти комбинирали стария йероглиф анкхсъссимвола на християнството - кръста .Наистина ли си открил подобен кръст долу в катакомбите? Трябва да го видя! Та това не е малка сензация! Във всеки случай за специалистите. Това е най-старото изображение на коптски кръст в града, за което зная. Това значи, че коптите са дошли в Рим още през второто столетие след Христа и по една или друга причина са издълбали кръста долу в катакомбите. Навярно в Рим е починал важен египтянин, който е бил един от коптите и е бил погребан заедно с римските християни. Много интересно, трябва да призная.