Том Егеланд: Загадката на катакомбите

Роберт беше присъствал на много археологически разкопки. Но нито веднъж не се бе впечатлил особено. Този път обаче всичко беше по-различно. Оказа се, че картата, която майка му беше открила в ковчежето в Боргунд, е свързана с неизвестни катакомби в Рим. Каквито и да било неизвестни катакомби в Рим си беше голяма сензация. Тъй като именно майката на Роберт беше открила картата, тя щеше да получи възможността да участва в разкопките. По това, което той успя да разбере, участието й в разкопките бе голяма чест.

И Роберт щеше да й помага. Така поне му обеща майка му. О, той така се радваше! Мечтаеше си да успее да открие нещо, което да втрещи всички археолози.

Едно от условията, за да му позволят да отсъства от училище, бе да напише подробно съчинение за престоя си. За Рим. За катакомбите. За ранното християнство. Според плана той трябваше да записва всичко, което научава. Един вид да си води дневник. Фактите на Роберт за йероглифите и руните. Фактите на Роберт за катакомбите. Фактите на Роберт за всичко онова, което човек трябва да знае, за да стане най-добрият археолог на света.

ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА РИМ

Рим е столицата на Италия. Наричат го Вечния град. Ако питате мен, не ми изглежда вечен, всичко е старо. Ужасно старо. И е неразбираемо топло. Останки. Фонтани. Стълби. Катакомби. Улично движение. Ресторанти. Магазинчета. В прастари времена Рим е бил център на властта на Римската империя. В наши времена е популярна туристическа дестинация - най-вече заради различни туристически атракции като гладиаторската арена, наречена Колизей, руините на Римския форум, Капитолийския хълм, стъпалата на площад "Испания" и фонтана "Ди Треви". И катакомбите. Ватикана - седалището на Католическата църква е разположен в центъра на Рим. Всъщност Ватикана е най-малката държава на света.

"Катакомбите" - беше написал той, преди да напуснат дома си и да се отправят на път - са пространство под земята, което е било използвано като гробница."

Всъщност Роберт беше на мнение, че е странно, че нещо толкова старо и различно - масов гроб на две хиляди години! - занимаваше всички вестници и телевизионни новини по целия свят. Хората бяха безгранично обсебени от катакомбите. А сега Роберт беше част от екипа, който щеше да се заеме с изследването им. Щеше да разбули древните потайности на гробницата заедно с майка си и екип, включващ най-изтъкнатите археолози от цял свят.

Нямаше търпение.

Умберто даде на Роберт и майка му по каска и светлоотразяваща жилетка. Върху жилетките беше изписано ARCHEOLOGO, което ще рече археолог. Роберт беше толкова горд, че цял грееше.

- Готови ли сте? - попита Умберто.

Роберт и майка му закимаха пламенно.

Умберто ги отведе до един навес, който беше изграден над входа. Стръмни, наскоро поставени стълби ги отведоха долу в катакомбите.

- Катакомби има навсякъде по света - обясни Умберто, - но тези в Рим са особено известни.

„Зная” - помисли си Роберт. Но за да бъде учтив, той просто кимна заинтересовано.

Последното стъпало беше доста високо. Роберт скочи на пода в катакомбите. И се огледа.

Прониза го странно чувство.

Роберт се хвана за устата. Погледна вляво. Вдясно. Гледката на тунелите, както и тежката миризма в затвореното пространство го накараха да се сепне. Като че ли му беше познато. Като че... да, като че ли е бил тук и преди. Долу в катакомбите. Но той никога не бе стъпвал тук. Никога не бе идвал в Рим.

За щастие, нито майка му, нито Умберто обърнаха внимание на реакцията му.

- Много от четиридесетте катакомби на Рим са отворени за посетители - обясни Умберто. - Едни от тях са дълги цели петнайсет километра. В други пък има над хиляда скелета. Някои достигат дълбочина от три-четири етажа и се простират върху пространство с широчина от двайсет метра.

Роберт не знаеше какво да каже. Чувстваше се толкова... странно.

- Има ли нещо? - попита го майка му.

Той поклати глава.

- Напълно ли си сигурен?

- Да!

Шмугнаха се през тунела и тогава ги удари онази остра миризма. Тъмните коридори бяха осветени с работни крушки, които висяха по тавана и по стените. Някои бяха поставени върху стативи. Светлината беше слаба и мъжделива.

Навсякъде имаше скелети. Кости. Някои бяха отчасти покрити с прах и гнилост.

Умберто, който постоянно се усмихваше и жестикулираше пресилено, ги отведе на разходка сред многото тунели и камери. Обясни им къде ще копаят археолозите и какво ще търсят. Какво се надяват да открият. Роберт изостана малко. Странното усещане беше започнало да се изпарява. Вървеше сам и се оглеждаше. Гласът на Умберто се чуваше в далечината.