Том Егеланд: Загадката на катакомбите

Всички говореха един през друг. Някой се изсмя. Друг пък недоверчиво клатеше глава.

- Какво не може да му побере умът? - попита Роберт.

- Първият символ е анкх - обясни му майка му.

- Какво, какво?

- Анкх е йероглиф и символ на древните египтяни, който символизира вечния живот и прераждането. Вторият символ е скандинавската руна ти, която символизира викингския бог на войната Тир. Третият символ е християнски кръст, който символизира разпятието и Възкресение Христово.

- И какво от това? - запита Роберт.

- Тези три древни и така коренно различни един от друг символи нямат никаква връзка помежду си.

- И какво от това? - повтори Роберт.

- Всичко, което привидно няма никаква връзка помежду си, представлява интерес за археолозите.

- Нима най-интересното не е това да разберем какво има в ковчежето?! - запита Роберт.

По този въпрос двамата бяха на едно мнение.

Бавно и внимателно - толкова бавно и внимателно, че на Роберт му се стори цяла вечност - майка му махна пръстта от капака на ковчежето и го отвори.

Повечето от присъстващите ахнаха.

В ковчежето имаше четири римски монети. Както и карта на Рим, ръчно изработена, върху материал, подобен на кожа.

Ала онова, което накара археолозите да ахнат, беше нещо друго - накит. Един невъобразимо красив накит. Един блестящ триъгълник:

Дори след хиляди години в ковчеже във викингски гроб този накит искреше и разпръсваше златиста топлина.

„Почти като магия ’’- помисли си Роберт.

ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА ЙЕРОГЛИФИТЕ И РУНИТЕ

Йероглифите са писменост, която е била използвана в Египет преди хиляди години.

Напълно неразбираема писменост. В нашия език използваме букви, за да съставяме думи и изречения. За разлика от буквите йероглифите могат да изобразяват много и най-различни неща. „Окото на Хор“ например е символ на защита, на царската власт и на доброто здраве. Йероглифите изобразяват хора и животни, птици и риби, растения и оръдия на труда. Били са разпространени навсякъде в Египет - вътре в пирамидите, по дворците и статуите, но с годините египтяните забравили значението им. Чак до 1822 г. нямало нито един човек, който да разгадае и думичка Тогава един французин на име Жан-Франсоа Шамполион успял да си разчете. Направил го, като съпоставил текст на хилядолетния Розетски камък във вариант на гръцки и на два египетски диалекта от древността.

Докато йероглифите са символична писменост, то руните са буквите, използвани в Северна Европа в хилядолетията след Христа. Викингите са пишели (или по-скоро са дълбаели), използвайки руните. Но много племена, не само викингите, са пишели с руническа азбука. Тя се нарича футарк. Названието й произхожда от първите букви в азбуката F-U-T-A-R-K. Съществуват два футарка - по-старата и по-новата азбука. По-старата се състои от 24 руни. Някъде към 800 г. след Христа старата азбука е изместена от новата азбука, която представлява по-опростен вариант на писмеността и се състои само от 16 руни. В Норвегия руните престанали да се използват някъде през XV-XVI век.

Рим - няколко месеца по-късно

Бибиткания на коли. Сирени. Свистящи гуми. Следобедното улично движение в Рим беше в най-ужасната си фаза, когато Роберт и майка му пристигнаха с такси на мястото, на разкопките. Дойдоха директно от апартамента в центъра на града, който бяха наели. След полета нямаха време, за да разопаковат багажа си.

Край входа на отцепения район ги чакаше ръководителят на разкопките. Очите му светнаха, когато ги съзря. Той им махна с ръка и се представи с името Умберто.

„Странна работа - помисли си Роберт, - Умберто е първият археолог, когото срещам, който не мирише на пръст и пот, а вони на одеколон за след бръснене".

Умберто целуна ръка на майката на Роберт и избълва „bella donna“ на напевния си италиански. Красива жена. После Умберто поздрави Роберт най-тържествено - с ръкостискане.

- Младежо - каза той на английски, - срещата ти с тези катакомби ще бъде изживяване, което ще помниш до края на дните си.

ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА КАТАКОМБИТЕ

Катакомбите са пространство под земята, което е било използвано като гробница. Традицията да се погребват мъртвите в дупки може да бъде отнесена към древността, но в Рим началото на тази традиция се поставя преди 1900 години. Християните и юдеите получили разрешение от римските власти да постоят тези подземни гробници. Повечето катакомби в Рим са строени от християни. Римляните по традиция кремирали - т.е. изгаряли - мъртвите. Ала тази мисъл не се нравела на християните. Te вярвали, че мъртвите ще възкръснат за вечен живот, когато Исус се завърне Заради това римляните, които изповядвали християнската религия, започнали да строят катакомби. Богатите имали възможност да поставят мъртвите в каменни ковчези, саркофази. Другите поставяли починалите в дупки, издълбани в стените. Някои от мъртвите били мъченици - хора, които били убити заради вярата си. Но повечето умирали по естествен начин. През 380 г. християнството е признато като официална религия в Рим. Тогава християните започнали да погребват мъртвите в гробници. В наше време много от катакомбите са популярни за туристите места.