Киев 9
май 2009
Мумията се хилеше пред мен като някакъв урод.
Столетията бяха изтеглили кожата назад по лицето, оголвайки зъбите, наподобяващи челюстите на хищник. Венците и носът бяха съсухрени. Тънките устни и кухите очи — продълговати, котешки, не съвсем човешки — придаваха на лицето вид на ръмжащо животно.
— Кой е това? — прошепнах.
— Монах? Пилигрим?
— Прилича ми на вампир.
Консерватор Тарас Корольов се прекръсти.
— Някои трупове изсъхват по този начин. Балсамиращите процеси в природата правят от тях страховити чудовища.
Глъчката на туристите долиташе откъм главния тунел, иззад лентите и загражденията. За да открием забравената камера, консерваторът ме бе повел през тесни каменни тунели, дълги няколкостотин метра. Корольов беше нисичък, закръглен мъж с оцъклени очи и физиономия, която лесно би те накарала да си помислиш, че беше на ръба да открие нещо изумително. В качеството си на консерватор към музея Киево-Печерска лавра в Украйна, той бе избрал да се занимава с мъртъвци. В дълбоките катакомби на скалния манастир, във варосани монашески килии и гробници, монаси и светци спяха своя вечен сън. Студените, сухи въздушни потоци в мрежата от тунели и пещери бяха мумифицирали труповете през вековете.
Никой не познаваше този монах тук, нито в манастира, нито в музея. Четирима студенти, заети с рутинна поддръжка, открили гробната камера зад каменна стена, зазидана зад олтар в края на тунел без изход.
Мумифициран труп. Монах.
В ръцете си, така мършави, че наподобяваха ноктите на влечуго, мумията държеше свитък.
Незначителните подробности никога не са маловажни. Недоловимият замах на крилцата на пеперуда може да предизвика ураган. Изгубила равновесие снежинка може да причини лавина. Така математиците обясняват куриозния факт, че дори безкрайно малките вариации в изходните условия на динамичните системи могат да окажат огромен ефект. Така се изразяват те, хората на точните науки.
Аз самият бях вариация в изходните условия.
Когато преди седмица консерватор Корольов бе седял в кабинета си с телефон в ръка, той бе дал началото на верига от събития, чийто обхват, разбира се, нямаше как да предугади. Половин час преди това е бил успял да изтръгне ръкописа от кокалестата хватка на мумията. Слушалката на телефона вече лепнела в ръката му. На кого да позвъни? На началника си, онзи пияндурник? На полицията? Ако трупът изобщо е жертва на убийство и зазидан, за да прикрият престъплението, това се е било случило преди стотици години. Археологическите служби? Кой би се отнесъл към проблема със заслужената сериозност? Кого е длъжен да предупреди? На кого би могъл да се довери?
Обади се на мен. Една на практика незначителна подробност, една нищо и никаква бяла снежинка, безкрайно малка вариация в изходните условия. Един плах археолог в тесен кабинет в университета на Осло.
Спомням си, че учтиво изслушах Тарас Корольов. Представи се и разказа за откритието. Гласът му беше приятен баритон:
— Можеш ли да дойдеш в Киев, мистър Белтьо?
— Аз съм археолог, не палеограф.
— Опитът ти със стари ръкописи е показателен.
— Трябва да се свържеш с експерт. Имам приятел в Исландия, мога да ти дам номера. Той е изтъкнат…
— Бьорн Белтьо, не е ли вярно, че се натъкна на евангелието на Христа, написано на ръка?
— Това беше преди десет години. А и ако трябва да бъдем точни, не аз го намерих. Просто се погрижих за него.
— А не откри ли и ръкописа върху папирус на непознатата Шеста книга на Моисей…
— Чист късмет!
— … и мумията на Моисей?
— Или по-точно тя ме намери.
— Твърде скромен си, Белтьо. Чел съм за теб. Във вестниците. В международни списания за археология. За другите ръкописи, които си открил. За усърдието ти.
— Усърдие? Повечето биха казали, че съм непоносим инат.
— Ти си човекът. Знам го. Усещам го.
— Слушай, аз съм старши асистент по археология, дори не съм професор.
— Ще ми помогнеш ли?
— Съжалявам. Намери друг!
Никога не съм слугувал на принципи.
Мумията лежеше гола върху каменно легло зад олтара, който закриваше камерата. Едва в по-късните години след падането на комунизма бяха започнали да покриват труповете.
— Властите наистина ли ще ми позволят да поема ръкописа? — попитах аз.
— Тях ги интересува само мумията. Не и ръкописа. — Консерваторът така изкриви лице, че човек би сбъркал физиономията му с тази на мумията. — Началниците ми вече са се стиснали за гърлата относно формалната отговорност за мумията и кой да поеме финансирането на изследователската работа. Позовавайки се на разположението на гробницата и възрастта на олтара, смятаме, че този монах е по-стар и от свети Нестор Хроникьора, положен да почива тук в катакомбите през 1114 г. Свитъкът — началниците ми биха го тикнали в някое чекмедже из архивите заедно с всички останали текстове, които не сме изучили както подобава.
Читать дальше