Том Егеланд - Краят на кръга

Тя ме сграбчва силно за горната част на ръката.

— Бъди предпазлив!

— Предпазлив? — повтарям уплашено, грубо.

— Макмълин — отговаря тя — е човек с много приятели.

Звучи като прикрита заплаха.

— Приятели — повтарям. — Приятели като Чарлз де Уит?

Лекото потръпване, което преминава по лицето й е почти незабележимо.

— Чарлз? — гласът й е глух. — Чарлз де Уит? Какво знаеш за него?

— Нищо.

За известно време тя се намира в сфера, където аз нямам достъп.

После казва:

— От него във всеки случай не бива да се боиш. — В гласа й има някаква далечна нежност.

— Какво знаеш за злополуката?

— Някаква дреболия — отговаря. — Разрязване на ръката. Раната гангренясала.

Не разбирам.

— Той падна… — проронвам.

Тя ме поглежда, сбърчва чело. След това разбира.

— О, баща ти ли? — Само погледът издава вълнението. — Няма какво да знаеш — отсича.

Оставам неподвижен.

— Но, Грете…

— Нищо! — сопва се. Напрежението освобождава кашлицата й. Минава една дълга минута, преди да се съвземе. — Нищо — повтаря тихо, този път по-мило. — Няма нещо, което трябва да знаеш.

Дванадесет минути са ми необходими, за да стигна с колата до Домус Теологика, което звучи като името на търговски център в някоя южна страна, но всъщност е превзетото име на Факултета по теология, разположен в Блиндернвайен 39 39 Блиндерн — район в Осло, свързван най-вече с Университета в Осло. В неговите граници се намират повечето от факултетите на университета. — Б.пр. . Познавам един асистент от Катедрата по еврейски изследвания. Мисля, че може да ми бъде от полза.

Герт Викершлотен е почти два метра висок и е слаб като скелет, така че изглежда сякаш трябва да се концентрира, за да запази равновесие. Не много по-различен от блатна птица. Кожата му е на петна, а брадата му сякаш е прикрепена прекалено стегнато зад ушите и под брадичката. Всичко в него — пръстите, ръцете, носа, зъбите — е някак ненужно издължено и недодялано.

Отделяме няколко минути в спомени за времето, когато учехме заедно. Говорим за общи познати, безнадеждни преподаватели, момичета, за които сме мечтали, но никога не сме имали. Също като мен, и Герт е сам. Също като мен, и той прикрива своите малки неврози с патина от академична арогантност.

Пита ме за какво съм дошъл. Споделям, че търся някой, който може да ми разкаже за нещо, наречено Ръкописът Q.

Очите му се съживяват. Адамовата ябълка се размърдва. Нищо не радва един експерт повече от възможността да блесне със знанията си.

— Q? Oh, yes, baby! Несъществуващият ръкопис!

— Който обаче трябва някога да е съществувал — допълвам аз.

— Поне така смятат доста хора.

— А ти?

— Определено! — Размахва дългите си ръце. Почти се опасявам, че ще разбие стените на тесния кабинет.

— Въпреки че никой не е видял и буква от него?

— Q прилича на черна дупка — казва и оформя кръг с палеца и показалеца си. — Дори и с най-силните телескопи не можеш да я видиш. Но знаеш, че е там поради начина, по който се движат другите небесни тела.

— Също както знаеш, че от долната страна на листа хартия с метални стружки има магнит — разсъждавам аз. Той кимва и аз продължавам. — Всичко, което знам за Q, е, че е написан на гръцки. И че би следвало да съдържа голяма част от поученията на Исус под формата на цитати, така както после са били предадени от Лука и Матей. Също както и че се смята за библейски първоизточник.

— В такъв случай знаеш най-важното.

— Но обясни ми какво е значението дали е съществувал или не?

— Познание. Разбиране — повдига рамене. — Ако разсъждавахме така, не би имало значение, че вие, археолозите, сте открили кораба Гоксташипе. И все пак е хубаво, че го сторихте.

— Но съществуването му ще промени ли нещо на практика?

— Разбира се!

— Но защо? По какъв начин?

— Защото ръкописът би могъл да преобърне нашето разбиране и тълкуване на библейските текстове. Сам знаеш как християнството влияе директно на ежедневието ни и днес. Като жалон на културата. Посредством закони и правила. Разбирането ни за хуманност. Всичко е свързано.

— Разбирам всичко това. Искаш да кажеш, че може да промени някое от тези неща?

— Q може да ни помогне да разберем повече за появата на Новия завет. И оттам, за тълкуването на текстовете. Ориген — теолог в древната църква, проповядва, че библейските думи не бива да се тълкуват буквално, както доста хора правят в днешно време, а като образи на нещо друго, нещо по-голямо. Библията трябва да се разбира, изхождайки от една цялостна система. Когато Библията разказва за планина, от която човек може да види целия свят, това не бива да се разбира буквално, нали! Въпреки че някои настояват да тълкуват всяка буква буквално.