Том Егеланд - Краят на кръга

— Не вярвах, че съществува.

— Знаеш ли за него?

Получава нов пристъп на кашлица. Навеждам се напред и я потупвам по гърба. Минават няколко минути, преди да успее да възстанови нормалното си дишане.

— Как си? — питам я. — Искаш ли да звънна на Бърза помощ? Да си вървя ли?

— Разкажи ми за октагона.

— Не знам много. Никога не съм чувал за октагон в манастира „Верне“ — отговарям.

— Може би не в норвежките източници. Но за него се говори в чуждата литература, посветена на хоспиталиерите, и ранните християнски митове.

Трябва да съм отсъствал от тая лекция.

Питам:

— Мислиш ли, че професор Лайлуърт е знаел за октагона?

— Точно това имам предвид! — В гласа й има кокетство, лукавство.

— Защо не каза нищо? Защо го държеше в тайна?

— Едва ли е било тайна. Или си питал?

— Той каза, че търсим укрепление. Никога не е споменавал за октагон.

Кимва уморено, сякаш разговорът я отегчава. Скръства ръце:

— А какво мисли професор Арнцен по въпроса?

Отвръщам поглед.

— Бьорн?

— Не съм го обсъждал с него.

— Защо?

— Той е един от тях.

— Един… от… тях? — повтаря тя колебливо.

Изхилвам се, защото разбирам колко параноично звуча.

Внимателно вземам ръката й в своята.

— Грете, какво се случва?

— Мен ли питаш?

— Професор Арнцен и професор Греъм Fucking Лайлуърт! Обирджии на гробове? Обикновени обирджии на гробове?

Тя затваря очи с мечтателна усмивка.

— Защо се усмихваш?

— Нищо не е толкова изненадващо. Всъщност не е.

— Не?

— Баща ти и Греъм учеха заедно в Оксфорд, знаеш ли? През седемдесетте. По същото време, когато и аз. Греъм и Биргер бяха най-добрите приятели.

Отпускам се назад на канапето. На една жица от другата страна на прозореца пърха лястовица. Остава там за малко, преди да отлети.

— Трюгве Арнцен не ти ли е разказван за това? — пита. — Или Лайлуърт?

— Трябва да са забравили да го споменат. Разбира се, знам, че татко е работил в Оксфорд. Но не и че Лайлуърт е бил там.

— Именно баща ти запозна Греъм Лайлуърт и Трюгве Арнцен.

— Значи татко и Лайлуърт са били състуденти?

— Работиха заедно върху монография, която привлече определено внимание.

Мислите ми блокират.

— Имаш ли я? — питам.

Тя посочва към лавицата с книги.

Ставам бавно и отивам при лавицата, където прокарвам показалец по гърбовете на книгите.

— Третата лавица — упътва ме тя. — До атласа. Черна, лепена.

Издърпвам монографията. Дебела е. Хартията е започнала да пожълтява и да се напуква.

„Comparative Socio-Archaeological Analysis of InterContinental Treasures and Myths“ 31 31 „Сравнителен социо-археологически анализ на междуконтиненталните съкровища и митове“. — Б.пр. — прочитам на корицата. „От Биргер Белтьо, Чарлз де Уит и Греъм Лайлуърт, Оксфордски университет, 1973 г.“

— За какво се отнася?

— Откриха връзки между определен брой религиозни митове и археологически открития на съкровища.

Чудя се защо професорът и мама са скрили екземплярите, които татко несъмнено е оставил след себе си.

Прелиствам монографията наслуки. На страница втора виждам посвещение, което е задраскано с туш. Повдигам хартията срещу светлината: „The authors wish to express their greatest respect and gratefulness to their scientific advisors, Michael MacMullin and Grethe Lid Wien“ 32 32 Авторите желаят да изразят своето най-голямо уважение и благодарност към научните си съветници, Майкъл Макмълин и Грете Лид Вьойен. — Б.пр. .

Хвърлям изумен поглед към Грете. Те премигва в отговор.

На страница 54 прочитам няколко абзаца от главата за откриването на Свитъците от Мъртво море 33 33 Свитъците от Мъртво море, известни още като Кумрански ръкописи, представляват пергаментови свитъци с ръкописи на древноеврейски език на Стария Завет. Открити са през 1947 г. от арабски пастир в пещери в долината Кумран в днешна Палестина. Съдържат в крайно фрагментиран вид (десетки късчета от изсъхнал папирус) всички Старозаветни книги (без Книга Естир), както и много небиблейски свитъци. — Б.пр. в Кумран. На страница 466 — това не е някой непретенциозен, набързо списан труд — се натъквам на бележка под линия от десет страници, прокарваща паралел между съкровището Хюн 34 34 Съкровището Хюн — открито през 1834 г. в Йовре Айкер (община в югоизточната част на Норвегия), това е най-голямото златно съкровище от периода на викингите в Скандинавия. Състои се главно от накити (колиета, брошки и пр., и монети). — Б.пр. , открито в Йовре Айкер през 1834 г., и артефакти от гробовете при Агия Фотия 35 35 Агия Фотия — местност в източната част на остров Крит, където е открит голям некропол — 252 гроба от ранния минойски период. — Б.пр. на остров Крит. Търся в индекса манастира „Верне“, но не намирам препратка. Не и докато показалецът ми не стига до Varna Pages 296–301.