Том Егеланд - Краят на кръга

— Колко е стар ръкописът?

— На почти две хиляди години. Вярваме, че Q е написан непосредствено преди Павел да датира най-първите си писма, тоест едва двадесет години след разпъването на Исус на кръста.

— От кого?

— Това не знаем. — Навежда се напред и снишава глас: — Интересното при определянето на времето на написване на ръкописа е, че това трябва да се е случило двадесет години преди Марко да напише своето евангелие! — Повдига вежди многозначително. Стои в очакване на реакция от моя страна. Която така и не идва. Не разбирам защо датирането на ръкописа е толкова интересно. Веждите му падат унило на място. — Както знаеш — продължава той прекомерно ясно, почти снизходително, — Евангелието на Марко се смята за най-старото, тоест за първото, въпреки че е на второ място в Новия завет. Вероятно е написано четиридесет години след разпъването на Исус, следователно около година 70 от новата ера.

— Значи донякъде ръкописът Q е по-истински от по-късните евангелия?

— По-истински?

— Тъй като стои по-близо до събитията, които описва…

— Ами… — произнася провлечено Герт с гримаса, откриваща издължените му зъби и розовите венци. — Да сравняваме истинността на стари ръкописи, библейски или не, е относително безполезно, след като са изминали две хиляди години. Също така е въпрос и на вяра. Но се разбира от само себе си, че колкото повече се отдалечаваш от изворите и събитията, толкова по-голям е рискът пресъздаването им да е по-неточно и неясно.

— По някакъв начин старите евангелисти са били нещо като журналисти — казвам.

— Не точно журналисти. Обществени дейци, просветители, мисионери…

— Именно! Журналисти! — засмивам се аз. — И евангелистите са имали достъп до Q?

— Не е изключено. Вярваме, че ръкописът е циркулирал в ранните християнски общности през първото столетие — казва Герт. Устните му се изкривяват, сякаш от радост, че е казал нещо, което не е бивало да казва. — Противоречието покрай ръкописа произлиза от факта, че някои учени вярват, че отделни християнски общества изобщо не са гледали на Исус като на божество, а като на мъдър философ. Философ, който искал да научи хората как да живеят, да се превърнат в по-щастливи юдеи. Отделиш ли евангелията и Павел от Новия завет, остава само реформираният юдаизъм.

— Навярно много хора мислят така?

— Но трябва да запомниш, че Q, в случай че ръкописът някога бъде открит, притежава неизмеримо голям авторитет, чисто и просто поради факта, че е бил написан непосредствено след като Исус е бил сред живите. От очевидци. Не от евангелисти, живели много след това. Представлявал, така да се каже, журналистически реферат — в по-голяма степен от украсените и адаптирани евангелия. Q описва ролята на Исус като апокалиптичен будител и общественик. Като един революционер. Той не взема отношение по въпроса дали е бил Божи син или не.

— И какво доказва Q?

— Q едва ли може да докаже каквото и да било. Но човек трябва да чете старите ръкописи с основополагащото разбиране за времето. За царуващите обществени отношения.

— Аз си мислех, че теолозите вярват сляпо във всичко, което пише в Библията.

— Ха! Теологията е наука, не вяра! Още през осемнайсети век критично настроени теолози поставят догмите под въпрос. Професор Херман Самюел Реймарус 40 40 Херман Самюел Реймарус (1694–1768) — немски философ и писател през Просвещението, известен със своя деизъм. Според някой учени той поставя началото на изследването на историческата личност на Исус Христос. — Б.пр. свежда образа на Исус до юдейско-политическа фигура. През 1906 г. Алберт Швайцер 41 41 Алберт Швайцер (1875–1965) — немски лекар, философ, теолог, музиколог и общественик. Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г. Швайцер се противопоставя както на опитите да бъде „модернизирано“ разбирането на личността на Исус Христос, така и на тези да бъде оспорена неговата историчност. — Б.пр. продължава тенденцията с импозантния си научен труд, поставящ основополагащи критически въпроси пред господстващите теологични виждания. Тези теолози правят разлика между историческия Исус и проповядващия Исус. Тази критическа теология се е развила до наши дни. Чрез комбинирането на познанието, получено от историята, социологията, антропологията, политологията и теологията, един нов образ на Исус може да излезе на преден план.

— Какъв образ?

— Исус се ражда в турбулентни времена. От учението му са се ползвали и възползвали. Много от първите християнски общности не са поставяли никакъв акцент върху неговата смърт и възкресение. Гледали са на него като на обединител и предводител. Нещо като Ленин или Че Гевара. Докато за други древнохристиянски общности от изключително значение е именно разпъването на кръста и въздигането му на небето и те, така да се каже, забравили историческия Исус.