Напълно сигурен. — Б.пр.
Момчетата Харди — популярна поредица детективски/приключенски книги за деца, проследяващи приключенията на братята Франк и Джоу Харди. Оригиналната поредица се създава между 1927 г. и 1979 г. от различни автори. — Б.пр.
„Сравнителен социо-археологически анализ на междуконтиненталните съкровища и митове“. — Б.пр.
Авторите желаят да изразят своето най-голямо уважение и благодарност към научните си съветници, Майкъл Макмълин и Грете Лид Вьойен. — Б.пр.
Свитъците от Мъртво море, известни още като Кумрански ръкописи, представляват пергаментови свитъци с ръкописи на древноеврейски език на Стария Завет. Открити са през 1947 г. от арабски пастир в пещери в долината Кумран в днешна Палестина. Съдържат в крайно фрагментиран вид (десетки късчета от изсъхнал папирус) всички Старозаветни книги (без Книга Естир), както и много небиблейски свитъци. — Б.пр.
Съкровището Хюн — открито през 1834 г. в Йовре Айкер (община в югоизточната част на Норвегия), това е най-голямото златно съкровище от периода на викингите в Скандинавия. Състои се главно от накити (колиета, брошки и пр., и монети). — Б.пр.
Агия Фотия — местност в източната част на остров Крит, където е открит голям некропол — 252 гроба от ранния минойски период. — Б.пр.
„Октагонът във Варна: митът за олтара на свещените тайни“. — Б.пр.
Салах ад Дин (или Саладин) е султан на сарацините през втората половина на XII век. Като млад става султан на Египет и води завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и срещу кръстоносните държави в Близкия Изток. Превзема Йерусалим през 1186 г. — Б.пр.
Ковчегът на завета — описан в Библията като свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, както и други предмети. Според Библията изработването на кивота е заповядано от Бог на Моисей в Синайската планина. Кивотът изчезва при разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим (587 пр.н.е.) и от тогава съществуват единствено хипотези и спекулации относно неговата съдба и местоположение. — Б.пр.
Блиндерн — район в Осло, свързван най-вече с Университета в Осло. В неговите граници се намират повечето от факултетите на университета. — Б.пр.
Херман Самюел Реймарус (1694–1768) — немски философ и писател през Просвещението, известен със своя деизъм. Според някой учени той поставя началото на изследването на историческата личност на Исус Христос. — Б.пр.
Алберт Швайцер (1875–1965) — немски лекар, философ, теолог, музиколог и общественик. Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г. Швайцер се противопоставя както на опитите да бъде „модернизирано“ разбирането на личността на Исус Христос, така и на тези да бъде оспорена неговата историчност. — Б.пр.
Наг Хамади — град в Египет, край който в 1945 г. е намерена гностическа „библиотека“ от IV в., състояща се от 13 папирусови кодекса на коптски език; находка от изключително значение за проучването на гносиса и херметизма. След откриването на ръкописите от Мъртво море това е втората находка, която може да промени из основи общоприетите представи за възникването и същността на християнството. „Библиотеката“ съдържа тринадесет сборника, включващи петдесет и три трактата. Всички те са преведени от гръцки на коптски език. — Б.пр.
Евангелие на Тома — изцяло запазено апокрифно евангелие, датирано към 340 г., написано върху папирус на коптски език. Авторите му претендират, че са ученици на апостол Тома, който в текста е наречен Дидимус Юда Тома. За разлика от каноничните и апокрифните евангелия, които са структурирани върху живота на Исус, евангелието от Тома съдържа само поучения, приписвани на Исус. Някои от притчите са познати от каноничните евангелия, но други се срещат само в този текст. — Б.пр.
Оксиринх, дн. Ал Бахаса — град в Египет, разположен на около 160 км. Южно-югозападно от Кайро. — Б.пр.
Можеш да бъдеш сигурен! — Б.пр.
Арне Трехолт — бивш норвежки социалдемократ; дипломат, обвинен в държавна измяна и шпионаж в полза на Съветския съюз и Ирак. Името му се е превърнало в нарицателно в Норвегия. — Б.пр.
Главоч (Cottus gobio) — дънна, обикновено считана за неядлива риба. — Б.пр.
Читать дальше