Том Егеланд - Краят на кръга

Много вярващи виждат Библията като нещо, което не може да бъде променено, абсолютна величина. Апокрифните текстове доказват, че библейският канон е създаден от човека, резултат на преценки и избор, на редакции и изключвания.

Редица теолози твърдят, че апокрифните текстове „не разкриват“ друго, освен това колко умело ранната църква е избрала правилните текстове за Новия завет. Всъщност находката от Наг Хамади (www.nag-hammadi.com) показва колко прецизно те са процедирали в работата си по изключване и отхвърляне на текстове, които реално биха могли да намерят място в Новия Завет. Въпреки че апокрифните текстове, естествено, не могат да изключат каквото и да било от Новия завет, те ни представят една алтернативна рамка за разбиране не само на евангелията сами по себе си, но също и на техния избор, неспокойното време и процесите, довели до раждането на библейския канон. Но, в зависимост от теологическите виждания, те могат и да се четат като едно доказателство, че авторитетният канон изглежда е бил резултат от най-добрия избор, исторически и теологически.

Дори и човек да не вярва в божествения Исус, можем с доста голяма сигурност да твърдим, че той е съществувал като историческа фигура (повече за онзи Исус, разглеждан от теологията можете да намерите на интернет страницата: www.jesus-messias.org). В моите очи неговата философия се обобщава в три думи — любов към ближния — достатъчно ценна дори и да не вярваме в догмите за възкресението и опрощаването на греховете.

Мисля, че ще е чудесно, ако „Краят на кръга“, също както „Шифърът на Леонардо“, стимулира читателите да потърсят своите собствени отговори и същевременно да постави под въпрос истините, които са ни били наложени от авторитетите — било от Църквата, професорите или свещениците и, за да бъдем обективни, писателите. Моята амбиция при писането на „Краят на кръга“ бе да създам един провокиращ и малко по-различен развлекателен трилър, който оставя читателя с въпроси, на които никой не може да отговори, но които е важно да бъдат зададени.

През октомври 2004 г. „Дейли Телеграф“ съобщи, че Дан Браун ще бъде съден за плагиатство. От кого? От не кой да е, а от двама от авторите на „Светата кръв и свещеният Граал“ Майкъл Бейджънт и Ричард Лий! „Дейли Телеграф“ цитира Лий: „Причината не е това, че Дан Браун е откраднал определени идеи — това са правили много хора. Но той е използвал цялата структура на изследването ни — целия пъзел, и го е вписал в един фиктивен сюжет“.

Изкушавам се да погледна на делото като на PR-трик от страна на Лий и Бейджънт — несправедливо насочен към Браун. Той ясно е засвидетелствал нужното на „Светата кръв и свещеният Граал“, като в глава 60 има препратка към самата книга — в добавка на една странност в същността на романа: името на героя сър Лий Тийбинг е съставено от фамилията на Ричард Лий, докато Тийбинг е анаграма на фамилията на Бейджънт 145 145 Teabing (Тийбинг) — Baibent (Бейджънт). — Б.пр. . В романа Тийбинг взема от лавицата с книги именно екземпляр на „Светата кръв и Свещеният Граал“ и възхвалява „основополагащите аксиоми“ на автора.

Това не е достатъчно според Лий и Бейджънт, на които им се иска да посегнат към набъбващата сметка на Дан Браун.

Независимо от изхода на евентуалното дело, нямаме основание да считаме, че цялата публичност би навредила в някаква съществена степен на продажбите на който и да е от двата бестселъра. Публичност, нападки и внимание се въртят в един вечен кръг — и се изкушавам да загатна, че това в действителност е един кръг без край.

Том Егеланд

Осло, октомври 2004 г.

Стесолид — успокоително средство. — Б.пр.

Археологически анализ на древността. — Б.пр.

Торинската плащаница е считана от много вярващи за погребалната одежда на Исус и е една от най-почитаните реликви на християнската църква. През 1988 г. е обявена за фалшива от три независими научни институции. През 2003 г. химически и микроскопски анализ доказват, че изследваните парчета имат различен химичен състав от останалата част на плащаницата и че същата е била поправяна през Средните векове най-вероятно в Близкия Изток. — Б.пр.

Орденът на рицарите хоспиталиери („Рицарите на св. Йоан от Йерусалим“, рицарите йоанити, „Родоските рицари“ или „Малтийските рицари“) води началото си от XI в. По времето на първия кръстоносен поход към основната функция на братство на монасите — организирането на болници и оказването на помощ (откъдето идва и названието хоспиталиери), се прибавя и грижа за отбраната и защитата на поклонниците християни. — Б.пр.