Том Егеланд - Краят на кръга

На това основание моите читатели може би ще попитат: Каква част от „Краят на кръга“ е истина?

Отговорът е прост: Книгата е роман от начало до край. Мисловна игра. Разгледани изолирано, някои исторически и теологически факти са „истинни“. Други са противоречиви и са предмет на спорове от страна на специалистите. Трети са доразкрасени. Четвърти — измислени. Но като писател аз съм използвал „историческите истини“ в един въображаем контекст, което като цяло води до извода, че книгата е изключително фикция, от началото до края. Ако съм прекалил с теологическите и исторически конспиративни теории, то то е било, защото те се вписват добре в романа. Когато съм се позовавал на противоречиви теологически възгледи, то е било, защото са подхождали на измислицата. Романът трябваше да разказва за една загадка, „larger than life“ 144 144 По-голяма от живота. — Б.пр. , и измислиците в книга като „Светата кръв и свещеният Граал“, както и неконвенционални теологични тези, пасваха идеално.

И все пак…

Аз не съм теолог. Не съм дори вярващ. Но много от въпросите, които повдига „Краят на кръга“ относно създаването на Новия завет, са въпроси, върху които аз самият се чудя. Нямам отговори. Но такива нямат и теолозите. Накрая се оказва, че основополагащите отговори се свеждат до един въпрос — на вяра. Теологията е като цяло наука без глава с отговорите.

Ако някой се е заинтригувал от фиктивните истории около Новия завет, съществуват купища сериозни научни трудове, които детайлно разглеждат всички фактологически обстоятелства, както и колебанията, свързани с редакционното зараждане на това, което днес е нашата Библия и което формира основата на вярата на нашия западен свят.

Библията е продукт на интелектуална работа. Едни са написали текстовете. Други вероятно са ги разкрасили и преписали. В много от случаите те са обикаляли от уста на уста, преди да бъдат записани на хартия. Накрая някой е избрал онези, които да бъдат включени в Библията. Ако човек смята библейските текстове за свещени и директно продиктувани и инспирирани от Бог, той едва ли има нужда да поставя нейните източници под критическа оценка. Но какво би станало, ако човек премахне вярата от разбирането за Библията и разгледа нея и нейното послание като един исторически и философски манифест?

Изучаването на Исус е многостранно и се е развивало с бясна скорост през последното столетие и не по-малко през последните десетилетия. Още в самото начало на XIX век Алберт Швайцер показва как учените изграждали образа на Исус на база на идеалите на своето съвремие. Както и при всяка друга наука, и в теологията съществуват различни течения, тенденции и „школи“. Много от измислиците в „Краят на кръга“ се основават на една относително критична към източниците, радикална американска традиция. Други изследователи са по-консервативни и имат по-позитивно отношение по този въпрос.

Общо за повечето теолози е, че те, в различна степен, са повлияни от своята вяра (евентуално от нейната липса). Теологията не е абсолютна наука. До голяма степен вижданията се определят от личната вяра и теологическите (и донякъде политически) позиции на изследователите. Различните учени отдават различно значение на фактите и хипотезите.

Заедно със своя герой Бьорн Белтьо аз се плъзгам само по повърхността на тази увлекателна наука теологията. Специалистите най-вероятно ще се усмихнат снизходително или ще бъдат провокирани от голяма част от диалозите и размислите в книгата. Както повечето писатели, аз също съм си избрал гледна точка, а фиктивните теолози и учени в книгата отстояват позиции, които пасват на сюжета. Затова те не са представителна извадка за теолозите като цяло. Аз, също както и Дан Браун, съм написал роман. Не твърдя, че съм открил истината.

А учените дали са я открили?

Доколко буквално или критично човек трябва да чете Новия завет?

Всеки следва да намери отговор за себе си.

Новият завет е сборник текстове, един така наречен канон, който в голяма степен е съществувал като сборник още през I век, но който бил окончателно завършен и одобрен от църковните отци на синодите в Ипон (393 г.) и Картаген (397 г.).

По всичко може да се съди, че четиримата евангелисти — Марко, Матей, Лука и Йоан, били второ поколение християни, създавали своите текстове към края на първи век (някои теолози смятат, че е възможно Евангелие от Йоан всъщност да е било написано от апостол Йоан). Предполага се, че Марко пише своето евангелие, първото от четирите, около 70 година. И Матей, и Лука са били запознати с написаното от Марко. Но преди да се роди кое да е от четирите евангелия, било създадено онова, което щяло да стане известно като Q.