Том Егеланд: Краят на кръга

Евангелие Q не „съществува“. И все пак то е смятано от много учени за „първото евангелие“, което по-късно бива използвано от Матей и Лука като източник (от там Q — „Quelle“ — немската дума за извор). Именно немски изследователи на Библията са достигнали до заключението, че би трябвало да съществува писмен извор, съдържащ думите на Исус. На база на съществуващите текстове Q е реконструиран дума по дума от учените при Института за античност и християнство в САЩ (http://iac.cgu.edu). В същността си Q не съдържа нещо ново или непознато, а представлява един теоретичен модел, който би могъл да поясни частите, общи за Матей и Лука. Онези, които се интересуват по-специално от Q, могат да намерят повече материали на страницата: http://iac.cgu.edu//qproject.html и на http://homepage.virgin.net/ron.price.

По времето, когато трябвало да се съберат текстовете за Библията — процес, продължил няколко столетия, съществували и редица други текстове, освен онези, на които „библейските редактори“ положили своя божествен печат за качество. Апокрифните евангелия — скритите или тайни евангелия, били текстове, които не получили място в Библията. Това се случило, между другото, поради факта, че на тях не се гледало като на автентични (били написани „прекалено късно“, т.е. 100–200 години след останалите евангелия) спрямо събитията, които описвали. Други теолози подчертават, че текстовете били възприемани като еретически от православните християни или че представяли образи на Исус, които се отклонявали от приетото. Трябва също да споменем, че много други християнски евангелия също не получили място сред другите, въпреки че подкрепяли теологически по-ранните евангелия, тъй като те, подобно на останалите спорни текстове, не били достатъчно автентични (редица примери можете да намерите на: www.earlychristianwritings.com).

Пример за апокрифен текст е Евангелието от Тома. В него Исус се появява като фигура, разпространяваща небесно послание. Тук истината е представена като нещо, което ти и аз трябва да открием сами. Евангелието от Тома може да се възприеме като противоречиво поради няколко причини. Някои учени насочват вниманието към изразено гностичния (който по много показатели се отклонява от онова, което ни е познато като християнство) характер на Евангелието от Тома. Неколцина сред теолозите вярват, че то може да съдържа по-стари и затова по-автентични версии на думите на Исус от онези, включени в библейските евангелия. Повечето теолози изглежда междувременно смятат, че Евангелието на Тома, във вида, в който съществува в момента, датира от около 200 година.

Колкото повече си изясняваме съдържанието и значението на тези алтернативни текстове, толкова повече представи за учението на Исус ще могат да бъдат поставяни под въпрос. Исус лесно би могъл да бъде възприет като по-радикален, по-критичен към властта, невинаги отговарящ на по-късното разбиране на Църквата за него. Евангелието от Тома съдържа думите на Исус — липсва разказ или рамка. В него не се споменава нищо за разпъването на кръста, смъртта и възкресението на Исус, нищо за неговите страдания, за кръщението или причастието. Тук не намираме никакви чудеса. Според някои учени, както Q, така и Евангелие от Тома демонстрират, че смъртта на Исус — неговата жертва, не е била част от ранното християнство, както и че това измерение е било развито, с отправна точка в жертвените ритуали на юдеите. Там, където Библията поставя на преден план нашата индивидуална вяра, Евангелието от Тома ни насърчава да поемем отговорността за собственото си развитие чрез разбиране и познание (тоест класически гностически черти). Исус е бил обграден от една отворена общност, съставена от равни мъже и жени (нещо, на което и Дан Браун поставя силен акцент в своя роман). Те не са го наричали Божи син или Месия. Освен гностическите черти лексиката у Тома може да се срещне в коптски ръкописи и промени в преводи от късния втори до четвърти век. Много белези в текста навеждат на мисълта, че Тома е бил запознат с Марко — което от своя страна оборва теорията, че Евангелието от Тома е по-старо (и така по-автентично) от евангелията в Новия завет.

Макар и, колкото и да е парадоксално, новозаветните евангелия от време на време да рисуват различни образи на Исус, този, представен от Евангелието от Тома, бил посрещнат със силна съпротива от много от ранните християни. Една от причините за това може да бъде, че в голяма степен Тома описва Исус като философ. Това може би е провокирало ранните църковни отци, за които било важно да ограничат учението до една цялост — авторитетна и не на последно място божествена в едно време, когато вярата и разбирането на това учение били поставяни пред изпитания и притискани от всички страни. Трябва да се отбележи също, че онзи Исус, който описва Тома, е фокусиран върху духовното, докато Исус от Новия завет се грижи както за душата, така и за действията. Библейският Исус изпитва съвремието, Исус у Тома отговаря за въпроси, които не присъстват физически във всекидневието.