Клайв Къслър - Ударна вълна

Тя огледа празната стая с нарастващо отчаяние.

— Децата ми ги няма. Много закъсняхме. О, боже, много закъсняхме. Те са мъртви.

Пит обгърна с ръка раменете й.

— Те са толкова живи, колкото и ние.

— Но Джон Мърчант…

Джордино застана на вратата.

— Не вярвай на човек с малки светещи очи.

— Няма смисъл да си губим времето тук — рече Пит, избутвайки Джордино. — Момчетата са в семейната къща, където всъщност винаги са били.

— Ти не си могъл да знаеш, че Мърчант лъже — предизвика го Мейв.

Той се усмихна.

— О, но Мърчант не излъга. Ти сама каза, че децата живеят при Джак Фергюсън в къщата за гости, а Мърчант просто се съгласи с теб. Той реши, че сме наивници и ще се хванем. Е, май че се хванахме, ама само за секунда.

— Ти си знаел?

— То се подразбира, че баща ти не би се отнасял лошо със синовете ти. Може да заплашва, но бас ловя, че те са изолирани в моминската ти стая, където си играят, отрупани с играчки, с благоволението на дядо им.

Мейв го погледна в недоумение.

— И не ги е насилвал да работят в мините?

— Вероятно не. Той е упражнявал натиск върху майчините ти инстинкти, за да те накара да си мислиш, че децата ти страдат, та да страдаш и ти. Мръсникът е искал да посрещнеш смъртта си с мисълта, че той ще пороби близнаците, ще ги предаде в ръцете на един садистичен надзирател и ще ги използва до края на живота им. Погледни фактите — Будика и Дирдри са бездетни, следователно твоите момчета са единствените му наследници. Правил си е сметката, че отстранявайки те от пътя си, той ще може да ги възпита и моделира по свой образ и подобие. В твоите очи това е съдба, по-лоша от смъртта.

Мейв изгледа продължително Пит, изразът й на неверие се замени с проумяване, после тя потрепери.

— Такава ли глупачка съм била?

— Чудесно заглавие на песен — вметна Джордино. — Не обичам да помрачавам добрите вести, но този път не мога да не ви обърна внимание, че хората в къщата се разшаваха. — Той посочи прозорците на семейната къща, които светнаха.

— Баща ми винаги става призори — каза Мейв. — И на нас не ни разрешаваше да се излежаваме след изгрев-слънце.

— Какво ли не бих дал да седна с тях на закуска — изстена Джордино.

— Нека да не звуча като ехокамера — намеси се Пит, — но трябва по някакъв начин да влезем в къщата, без да раздразним обитателите.

— Всичките й стаи имат излаз към вътрешни веранди, с изключение на една. Кабинетът на татко има странична врата, която води към скуошкорта.

— Какво е това скуошкорт? — попита Джордино.

— Корт, на който се играе скуош — поясни Пит, после се обърна към Мейв. — Къде се намира моминската ти стая?

— Оттатък градината, покрай басейна, в източното крило, втората врата вдясно.

— Тогава натам. Вие двамата тръгвате за момчетата.

— А ти какво ще правиш?

— Аз ли? Ще използвам телефона на баща ти и ще му увелича сметката с един междуградски разговор.

Атмосферата на борда на „Глоумър Иксплорър“ беше спокойна и празнична. Екипът на НЮМА и персоналът на кораба се бяха събрали в просторния общ салон до камбуза и празнуваха успешното отбиване на акустичното явление. Адмирал Сандекър и доктор Еймс седяха един срещу друг и отпиваха шампанско, налято от бутилка, която капитан Куик бе извадил от личните си запаси, предназначени за специални случаи.

След направените преценки бе решено антената отражател да бъде извадена от водата и да се демонтира, за да се използва отново, в случай че унищожителните минни операции на „Дорсет Консолидейтид“ не бъдат прекратени и се наложи да се попречи на нова акустична конвергенция, за да няма нови жертви. Отражателният екран беше изваден и корпусът под лунния басейн бе запечатан, а морската вода — изпомпана от кухата му вътрешност. След един час историческият кораб пое обратен курс към Молокай.

Сандекър се надигна от стола, след като корабният началник свръзки му съобщи, че главният му геолог Чарли Бейкуел го търси спешно по телефона. Той се отдалечи в един по-тих ъгъл на общия салон и извади от джоба си компактен спътников телефон.

— Да, Чарли?

— Както разбирам, желателно е да изкажа поздравления — прозвуча ясно гласът на Бейкуел.

— Успяхме на косъм. Тъкмо разположихме кораба и спуснахме отражателния екран, и конвергенцията стана. Ти къде се намираш?

— Във вулканичната обсерватория „Джоузеф Мармън“ в Окланд, Нова Зеландия. Имам да ти предавам допълнителни данни от техния геоложки екип. Последните им анализи на енергийния удар на звуковите лъчи, нанесен на остров Гладиатор, не са много обнадеждаващи.