Клайв Къслър - Ударна вълна

Пръв реагира Гън. Той свали наушниците си, размаха ръце и извика на капитан Куик.

— Вратата! Отворете вратата да влезе въздух!

Куик разбра съобщението. Избута матраците настрани, дръпна резето на вратата и я отвори. Въздухът, който нахлу в помещението, бе пропит с масло от машинното отделение, но всички радушно го посрещнаха, докато сваляха един по един наушниците си. Дълбоко облекчени, че заплахата премина, те започнаха да викат и се смеят като запалянковци, които празнуват победата на любимия им футболен отбор. После бавно, без блъскане, се изнизаха един след друг от складовото помещение и по траповете излязоха на чист въздух.

Времето за реагиране от страна на Сандекър беше почти нечовешко. Той тичешком изкачи стълбищата до кормилната рубка за време, с което би счупил всеки дотогавашен рекорд, ако имаше поставен такъв. Бързо грабна един бинокъл и излезе на крилото на мостика. Изпълнен с безпокойство, насочи лещите към острова, намиращ се само на петнайсетина метра.

Както винаги по улиците се движеха коли, оживени групи от любители на слънцето се разхождаха по плажовете. Едва тогава адмиралът изпусна дълбока въздишка и с облекчение се подпря на бордовата ограда, напълно изцеден от всякакви чувства.

— Пълна победа, адмирале! — каза Еймс, разтърсвайки ръката му. — Вие доказахте, че най-добрите научни умове на страната не допуснаха грешка.

— Бях благословен с вашия опит и помощ, докторе — отвърна Сандекър и изпита чувството, че от раменете му се свлече огромна тежест. — Аз нищо не съм направил, заслугата е на вас и на вашия екип от умни млади учени.

Преливащи от възбуда, Гън и Моли прегърнаха Сандекър — немислима постъпка при друг случай.

— Вие успяхте! — поздрави го Гън. — Благодарение на вашата упоритост са спасени близо два милиона живи същества!

— Ние успяхме — поправи го Сандекър. — От началото до края усилията бяха на цялата ни група.

Изведнъж лицето на Гън помръкна.

— Колко жалко, че Дърк не е тук да види всичко това.

Сандекър кимна със сериозен вид.

— Неговият замисъл беше искрата, която ни запали да осъществим проекта.

Еймс огледа редицата от измервателни уреди, които бе монтирал по време на пътуването от Молокай.

— Разполагането на отражателя бе точно на място — заяви той със задоволство. — Посоката на движението на акустичната енергия се отклони, както бе предвидено.

— Накъде върви сега? — попита Моли.

— Смесени с енергията от другите три минни операции на острова, звуковите вълни се връщат обратно към остров Гладиатор със скорост, по-висока от тази на реактивен самолет. Общата им сила ще трябва да порази подводната му основа след приблизително деветдесет и седем минути.

— Да можех да видя лицето му!

— Чие лице? — попита невинно Еймс.

— На Артър Дорсет — отвърна Моли, — когато частният му остров започне да се люлее и тресе.

Двамата мъже и жената бяха залегнали сред група храсти встрани от големия сводест проход в средата на високата стена от вкаменена лава, ограждаща цялото имение на Дорсет. Оттатък прохода тухлена алея за коли заобикаляше просторна, добре поддържана морава и минаваше през огромен порткошер — висока постройка, издадена от лицевата страна на къщата като солиден навес за слизащите и качващите се от колите хора. Цялата алея за коли и къщата бяха осветени от ярки лампи, разположени стратегически по озеленените площи. Влизането се преграждаше от масивен железен портал, който сякаш бе свален от средновековен замък. В самия проход, чиито стени бяха дебели близо пет метра, имаше малко помещение за пазачите.

— Може ли да се влезе по друг път? — тихо попита Пит.

— Единствено през сводестия проход се влиза и излиза — отвърна шепнешком Мейв.

— Няма ли някаква дренажна тръба или малка долчинка, минаваща под стената?

— Повярвай ми, като момиче, всеки път когато опитвах да избягам от баща ми, винаги се натъквах на проход, изведен от зелените площи.

— А детектори има ли?

— По горното протежение на стената има лазерни лъчи с инфрачервени сензори с топлинно втвърдяване, монтирани на различно разстояние един от друг по зелените площи. Всяко нещо, по-голямо от котка, задейства аларма, свързана с помещението на пазачите. Телевизионните камери автоматически се включват и насочват обективите си към нашественика.

— Колко души са пазачите?

— Нощно време двама, а през деня четирима.

— А има ли кучета?