Стивън Кунц - Летяща чиния

Тя се опита да му отвърне и не успя. Рип я притисна към себе си. Когато майка му се поуспокои, той отпусна прегръдката си. Тя нервно се усмихна и избърса сълзите от очите си.

— Всеки ден говорят за теб по телевизията. Ти си най-известният човек в света.

— Скоро ще премине, мамо. Ще премине. Догодина никой няма да си спомня името ми. Ще приказват за оня, как му беше името, човека с летящата чиния.

— Ще закусваш ли? Шунка, яйца и картофи?

— Ако направиш, ще ги изям.

Тя отново впери поглед в лицето му, после се захвана на работа.

— Знам само каквото разправят по телевизията, затова ми разкажи всичко.

Рип се настани на кухненската маса и започна от пустинята, гореща, мръсна и гола под медно небе, със слънчев отблясък от нещо върху далечен хребет.

Едновременно приключи разказа и закуската. Пропусна случилото се с Ръгби. Майка му се беше облегнала на мивката и пиеше кафе.

— И къде е сега тая чиния?

— Скрита е.

— Няма ли да ми кажеш?

— Не. Ония хора може да се върнат.

Той видя паниката в очите й.

— Съмнявам се, че ще се появят пак, мамо, но ако дойдат, отговаряй на всички въпроси, които ти задават.

Тя няколко пъти кимна с глава.

— Добре. — И отново се обърна към мивката. — Къде ще идеш когато всичко това свърши?

— Не знам. Още не съм имал време да помисля.

— Лекциите в университета започнаха преди три дни.

— Навярно трябва да пропусна един семестър. Може да поработя тук във фермата.

— Докато тая история с летящата чиния приключи, единственото място, където можеш да получиш работа, е щатският затвор.

— Предполагам.

— Можеш да помогнеш във фермата, обаче ще те излъжа, ако ти кажа, че имаме ужасна нужда от теб. Момчетата се справят със задълженията си.

Рип кимна.

— Чичо Артър ще се обади след някоя и друга седмица. Иска дотогава да се скатавам някъде. Можеш да съобщиш на момчетата, че съм тук, ако ги накараш да обещаят, че няма да казват на никого.

— Може да се раздрънкат, Рип. Обичат в събота вечер да пият бира и имат гаджета.

— Ако заподозрат, че съм тук, и не им кажем, ще си имаме проблеми. Помоли ги да не ме издават. Нищо повече не можем да направим.

— Добре.

— Летящата чиния е скрита на място, където няма да я намери никой. Мислех довечера след залез-слънце да си взема дрехи и манджа и да се разходя до езерото. Бих могъл да остана в хижата, да половя риба, да прочета някоя от книгите, за които все не ми остава време.

— На езерото има рибари, Рип. То е достъпно за всички.

— Никой няма да е достатъчно близо, за да ме познае.

— Миналата седмица постоянно се обаждаха репортери, адски ми досаждаха. Изненадана съм, че тая сутрин телефонът още не е звънял.

— Когато чичо Артър се обади след две седмици, можеш да дойдеш до езерото с колата и да ме вземеш.

— Щом така искаш.

— Ако никой не ме открие тук, всичко ще се забрави. Утре във вестниците ще пишат за нещо друго. Политиците ще гласуват нов данък, някое старо гадже на президента ще се разприказва, в Холивуд ще избухне нов скандал… Вестниците винаги са пълни.

— Това предсказание ли е?

— По-скоро молитва. Не мога да живея дълго така.

— Много ли е сериозна връзката ти с оная Чарли?

— Мамо!

— Имам право да знам.

— Защо смяташ, че е сериозно?

— Не съм вчерашна. Не си отишъл чак в Австралия, за да си върнеш някаква машина.

— Тя ми харесва. Това достатъчно ли е? Нищо лошо не съм направил.

— Ами не знам. Никога нищо не ми казваш. Между другото, на колко години е?

— Не знам точно. Не съм й искал шофьорската книжка.

— Като че ли е възстаричка. Пилот изпитател, уволнена от военновъздушните сили…

— Не е уволнена! Сама е напуснала.

— Не си те представям с по-възрастна жена. Това е… някак смущаващо…

— Качвам се горе да си легна, мамо. Снощи не съм спал.

— Ако тя се обади, да те събудя ли?

— Уф, мамо!

Докато се качваше по стълбището, тя извика след него:

— Чарли била ли е омъжена?

Стаята му изглеждаше така, както си я спомняше: момчешки боклуци навсякъде, един-два плаката с мадами, бейзболна топка, с която беше спечелил шампионата в гимназията, сувенири от бейзболни мачове в Чикаго… Беше време да изхвърли повечето от тия детинщини.

Старият уинчестър на баща му беше в гардероба под корниза. Рип го извади и няколко пъти изтегли рамото. Порови в гардероба, докато намери кутия с патрони. Бяха отпреди пет-шест години, но щяха да свършат работа.

Зареди пушката, увери се, че ударникът е спуснат, и я остави до леглото. Едва тогава си събу обувките и легна.