Стивън Кунц - Летяща чиния

— Скрий летящата чиния, за да не я открият.

— Мисля по тоя въпрос.

Артър се изправи.

— Можеш ли да излетиш преди изгрев-слънце?

— Аз просто се свързвам с компютъра и той пилотира.

— Тогава най-добре тръгвай. Колкото по-дълго остане тук корабът, толкова по-голяма вероятност има да го намерят.

— Благодаря, Артър.

— Ще се погрижа за Чарли, Рип. И Оли ще се погрижи за правителството. Ти само се скрий.

Младежът прегърна чичо си.

— Обичам те, Артър.

— И аз те обичам. Хайде, ще ти помогна да напълниш резервоара.

— Ще ми дадеш ли назаем някое джобно ножче?

Артър извади ножчето от джоба си и му го подаде.

— Рибарски кукички и кибрит?

— В хангара. Вземи каквото искаш.

Стояха с ръце в джобовете, заслушани в течащата вода, когато Рип попита:

— Нали каза, че „Уелстар“ са ми продали летящата чиния срещу печалба от двигателната технология? Това означава ли, че трябва да задържим летящата чиния?

Артър се поколеба.

— Не непременно. Защо питаш?

— Заради нея помогнах да убият човек. Той си получи заслуженото и не съжалявам, че съм го сторил, обаче не искам да го правя пак.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам я, но все пак не желая да ми се налага да убивам хора, за да я задържа. Не я искам чак толкова много.

— Ти рискува живота си, за да си я върнеш от Хедрик.

— Рискувах живота си, за да си върна Чарли. Добре де, добре — и летящата чиния . Но всеки човек умира. Умирането е лесно. Убийството — това е нещо друго.

Нито намек за събитията в австралийското имение на Хедрик не стигна до пресата. Естествено, това бе добре: медиите раздухаха новината за процеса на Оли Кантрел, посочвайки президента и Джо Делаурио като ответници на първите страници на вестниците из цялата страна.

В Мисури Артър с помощта на окръжния шериф се измъкна през журналистическата обсада и заведе Чарли на рентген в местната болница. Лекарят каза, че имала две счупени ребра и силно натъртено рамо. Макар че ръката й вече не беше безчувствена, толкова я болеше, че не можеше да я повдигне. Докторът й предписа да си слага ледени компреси срещу подуването и няколко дни да я носи на превръзка през шията.

Артър и Чарли не се върнаха във фермата, а продължиха за Вашингтон.

Чарли установи, че много харесва Артър. Както й бе казал Рип, чичо му беше невероятно интелигентен, духовит и чаровен. След австралийските си приключения тя намери компанията му за приятна и успокоителна. Отчасти защото Артър обичаше да говори за Рип, подозираше Чарли. Докато пътуваха с пикапа, той й разказа семейната история и всички смешни случки с племенника си, за които се сети.

Рип, Рип, Рип, не можеше да се наслуша за него. Дори само името му я караше да се усмихва.

О, пък и беше приятно да пътуваш из Америка в мъглив летен ден със спуснати прозорци, сред високите жита, да гледаш как фермерите събират сеното и ремонтните групи асфалтират пътищата. Двамата с Артър не спираха да разговарят, докато по радиото предаваха бейзболен мач и километрите се нижеха.

Два дни след като напуснаха Мисури Артър и Чарли спряха да си починат в скъп нюйоркски хотел с отлична охранителна система.

— Ние гарантираме вашето спокойствие, господин Кантрел — обеща управителят. — Държавните глави избират хотела ни по време на нюйоркските си визити тъкмо поради тая причина. Репортерите не смеят да ги безпокоят.

Дадоха им ъглов апартамент с две спални на осемнайсетия етаж.

— Хайде да си поделим разноските, чичо Артър. Имам пари. Хедрик ми подхвърли малко дребни. — Чарли извади пачката банкноти от джоба си.

Той махна с ръка.

— Не се безпокой. Аз карам пикап и живея във ферма в Мисури, защото така искам, а не защото ми се налага. Сега иди да си сложиш лед на ръката, докато се обадя на някои хора. Ще поръчаме да ти донесат дрехи тук, за да си избереш нещо. Дънките не стават за там, където отиваме. И ще се опитам да ти запазя час за фризьор тук в хотела.

— Фантастично! — отвърна Шарлот Пайн. — С удоволствие отново ще се почувствам жена.

Същата вечер дойде гост.

Той почука на вратата и Чарли му отвори.

— Заповядайте, професор Солди.

Археологът остана за миг на прага, вторачен в нея със смръщено чело. С красивата си прическа и дрехи тя се чувстваше като нова и изглеждаше коренно променена.

— Много исках да ви видя отново, госпожо Пайн.

Чарли широко му се усмихна и затвори вратата след него.

След като тримата в продължение на петнайсетина минути обсъждаха положението с летящата чиния, Артър каза: