Стивън Кунц - Летяща чиния

— Поканих ви да се срещнем, професор Солди, защото съм впечатлен от задълбочените ви възгледи за значението на летящата чиния. Не гледам много телевизия, но проследих няколко ваши интервюта. Теориите ви са сериозно обмислени и провокативни.

Солди кимна.

— Благодаря.

— Затова искам пръв да научите, че основните детайли в теорията ви за летящата чиния са абсолютно верни.

Археологът го зяпна с отворена уста.

Артър домъкна най-големия си куфар и предпазливо го отвори. Отвътре извади предмет, увит в изолираща опаковка.

— Този компютър е от летящата чиния. Хората на Хедрик бяха започнали да го разглобяват в Сахара.

— А, да — спомни си Солди.

Чарли се изненада.

— Съвсем бях забравила за него.

— С Рип го демонтирахме в моята ферма преди да пристигне Хедрик. Докато ти спеше, експериментирахме с компютъра, научихме някои необикновени неща и решихме да го свалим, за да мога подробно да го проуча.

Чарли поклати глава.

— Бях прекалено заета, за да забележа, че го няма.

— Успях да определя мощността и волтажа, за да включа компютъра, и му поставих трансформатор, за да го използвам извън летящата чиния. — Артър извади трансформатора от куфара, включи щепсела в контакта, после свърза друг кабел с компютъра. — Поставих и протектор против токови удари.

После извади от куфара обръч, чийто кабел вече беше свързан с компютъра.

— Миналата седмица посветих три дни на тоя компютър. — Артър извънредно внимателно подбираше думите си. — Според мен в него има толкова много информация, че учените от голям университет могат да я проучват цял век. Аз се докоснах само до повърхността.

Загледан в компютъра, Солди замислено прехапа устни. Той го погали с пръсти.

— Както ще видите, професоре, главната директория ви дава десетина възможности за избор. С Рип избрахме първата и тя се оказа наръчник за поддръжка и управление на летящата чиния.

Чарли повдигна вежди.

— Рип изобщо не ми е споменавал за тоя компютър.

Артър се ухили.

— Рип е самата дискретност.

— Явно се е научил от теб — не му остана длъжна тя.

— Тая вечер искам да отворите втората директория, професоре — продължи Артър. — Тя поглъща всичките ми мисли от три дни насам. Надявам се, че след няколко месеца ще мога да посветя остатъка от живота си, за да я проучвам.

— А другите директории? — попита Солди.

— Нямах време да отворя всичките. Доколкото мога да определя, те са още по-интригуващи от втората. Тая вечер обаче искам вие да я отворите. От нея разбрах, че теориите ви са верни. Искам лично да преживеете тоя… миг.

— С удоволствие.

Артър погледна обръча.

— Връзката с компютъра се осъществява с помощта на този обръч. Просто тръгнете по избраната директория и се приближавайте до всяка опция, която ви заинтригува.

Солди кимна с глава.

— Установих, че е по-добре да се настаните удобно и да се отпуснете. Няма да заспите.

Археологът отново кимна, този път с явно нетърпение.

Артър му постави обръча.

Солди отпусна глава на облегалката. Очите му останаха отворени, но нефокусирани.

След около половин минута Чарли се изправи и отиде до прозореца, откъдето се виждаха светлините на Манхатън. Артър се приближи до нея.

— Какво има във втората директория? — попита тя.

— Енциклопедия. Предполагам, че обхваща всичко, което са знаели за вселената създателите на летящата чиния.

— Те наистина ли са нашите прадеди?

— Засега сведенията са косвени. По всяка вероятност… да.

Тя се замисли за миг.

— Идва ми наум нещо, което баща ми често повтаряше. Той казваше, че светът е пълен с идиоти, безспорен научен факт, който доказва, че еволюцията е празна работа.

Артър се подсмихна.

— Не е празна работа, а изключително сложно явление, което се развива в продължение на невероятно огромни периоди от време. Човешкият разум просто не е в състояние да схване времето в мащабите, достъпни на майката природа.

Чарли се обърна към Солди. Очите му вече бяха затворени.

— Създателите на летящата чиния открили ли са великата обща теория, теорията на всичко?

— Да. Разбирали са връзките между всички сили във вселената и тъкмо затова са могли да проектират и построят антигравитационната система на летящата чиния. Тя е практическо приложение на тези знания.

Чарли Пайн отново се завъртя към прозореца и опря чело на стъклото.

След два часа Артър свали обръча от главата на Солди. Археологът запремигва и се заозърта наоколо. Пресегна се към масичката пред него, погали я с ръце, очевидно, за да се увери в материалността на реалния свят. После докосна компютъра, прокара пръсти по него и отпусна длани отгоре му.