Владимир Терзийски: Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Това е първият превод на български език на моята книга с приблизително същото заглавие, която беше издадена в Лос Анжелис на английски език през 1994 г. Тя бе посрещната с огромен интерес не само от уфологичните, аерокосмичните и конспиратологичните кръгове в САЩ, но също така и от най-широката читателска публика. За това свидетелстват и десетките интервюта и шоупрограми, които направих за американски радио и телевизионни станции в последните две години. Книгата написах по материали, които в някои случаи съм събирал почти двадесет години, и най-вече, след като около половин година работих като автор на научния сценарий и като главен научнотехнически консултант на документалния филм „Междупланетните полети на Третия райх“.

Той бе заснет от режисьора Джуничи Яои и Нипон Телевижън — най-голямата частна телевизионна компания в Япония. За мащабите на документалното кино това бе двучасова суперпродукция с бюджет от един милион долара. Тя разкри за първи път пред японската публика сътрудничеството на немски тайни общества с представители на извънземна цивилизация, населяваща планетите около звездата Алдебаран, както и антигравитационните проекти и междупланетните полети с летящи чинии в Германия през 30-те и 40-те години на нашия век. Режисьорът на филма г-н Яои е нещо като японския Куросава на уфологичното кино. Той е най-продуктивния автор не само в Япония, но може би и в целия свят. Заснел е над 30 документални филма за НЛО през последните 25 години (Терзийски и Яои, 1994).

Филмът на Нипон Телевижън беше показан при изключителен интерес през октомври 1994 г. на около 40 милиона затаили дъха си японски телевизионни зрители. За тях най-интересни бяха кадрите, разказващи за построяването на орбиталните и лунните изследователски станции от немските тайни общества преди края на Втората световна война, и най-вече за героичния полет до планетата Марс през април 1945 г. На летящата чиния-дреднаут с мистериозното име Haunebu-3, пилотирана от смесен германо-японски екипаж. Въпреки появилите се тежки повреди, тя успява да се добере до Червената планета през януари 1946 г. При аварийното кацане по корем двигателите се разбиват непоправимо, но екипажът остава невредим (ТХГ, 1991).

Освен тези епохални немски постижения, отразени за първи път в Америка в моята книга, бях включил в нея и още една изключителна история. Според още по-невероятните разкрития, направени наскоро от виенското тайно общество Темпелхоф Гезелшафт, достойната кулминация на многогодишното сътрудничество между немското тайно общество Врил и извънземните учени бе полетът на другата антигравитационна чиния-дреднаут Врил Один. Тя бе построена в Германия от световните тайни общества на Илюминатите и от техните послушни немски клонове през 1944–45 година. Според тях това е първата земна летяща чиния, успяла да извърши полет до съседна звездна система. Тя отпътува от Германия през април 1945 г. на своята епохална междузвездна одисея, и пристига в системата на Алдебаран през 1965 г. Тя прелита за 20 земни календарни години разстоянието от 68 светлинни години между Слънцето и тази звезда, летейки три пъти по-бързо от скоростта на светлината.

През последните пет години изнесох пред най-различни научни конференции и аудитории в няколко континента многобройни доклади и семинари в областта на физиката на антигравитационните явления, частните космични програми с антигравитация и научно-техническото сътрудничество на тайните земни общества с много извънземни цивилизации. През март 1992 г. и януари 96 г. проведох специализирани семинари пред Института по физика на твърдото тяло на БАН. През ноември 93 г. изнесох в Япония цикъл от лекции пред университетите в Токио и Сендай. През януари същата година прочетох голям доклад на конспиратологичната конференцията „Global Conspiracy Т93“, „Глобалната конспирация Т93“, в зала Уембли в Лондон. През май 94 г. направих доклад пред академичната конференция „Време, пространство и гравитация“, организирана в Ленинград от Руската академия на науките, а след това и пред Руското физическо и Руското географско дружество. В голямата зала на Звездното градче край Москва през юни 1994 г. изнесох двудневен семинар за частните антигравитационни космични програми от последните 100 години. Освен това вече пет години почти всеки уикенд изнасям лекции и семинари пред многобройни специализирани конференции по целите Съединени Щати. Участвал съм в десетки радио и телевизионни програми. Автор съм на над 20 документални „самиздатски“ филма в областта на алтернативните научни изследвания, на три книги и на множество статии в списания и семинарни лекции.