Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

По образование съм инженер-физик. През 1974–1980 г. следвах и завърших с отличие бакалавърския курс по физика и магистърския курс по електроника на Токийския университет в Япония. През 1985–88 г. следвах в магистърския курс по социология на Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Владея писмено и говоримо японски, английски, немски и руски езици, и ползвам също така с речник технически публикации на френски, испански и италиански.

През 1993 г. основахме заедно с видни американски колеги физици, писатели и политически дисиденти „Американската академия на дисидентските науки“. В момента тя има около 2 000 членове от много държави в света. Нейната цел е да разпространява сред земното население всички онези систематично цензурирани, иззети и заличени стари знания в областите на алтернативната наука, на окултните познания на тайните земни общества, на алтернативната медицина, на конспиратологията, уфологията, на езотеричните и метафизични познания. Тази информация е била почти напълно премахната от световните библиотеки и бази данни по нареждане на Илюминатите — най-секретните висши рангове на масонството, за да се предотврати нейното използване от непосветеното човечество. Точно по същия начин и политически неудобните факти от старата история или науката се изтриват и премахват от библиотеките на тоталитарна Англия в епохалния роман — политическа фантастика „1984“ на Джордж Оруел.

Друга основна цел на нашата Академия е да събира, класифицира, разпространява и популяризира новите клонове на познанието, които се разработват в момента в секретни военни или частни проекти по целия свят, и които все още не са „разрешени“ и „позволени“ от тайните общества за масово използуване от населението на Земята.

Съоснователят на нашата академия д-р Ал Биелек е един от учените, работили рамо до рамо с Алберт Айнщайн и Никола Тесла в тъй наречения „Филаделфийски експеримент“, проведен през 1933–43 г. В него учените не само постигат пълната невидимост на американски боен кораб, но също така успяват и да го телепортират от Филаделфия до Норфолк, Вирджиния, а освен това и до други точки напред и назад във времето (Терзийски (или Терз) и Биелек, IX. 92 и V. 93).

Нашата виртуална академия няма устав, няма раздут щат или бюджет. Нейната сбирка от уникална литература и видеокасети е една от най-големите частни колекции в света (разбира се извън проектите на военните или на спецслужбите). Тази сбирка е нашето най-голямо богатство. Списъка на почти 2 000 доброволни члена, които ревностно купуват и разпространяват нашите публикации, видео и аудио материали по целия свят е следващото наше голямо богатство. Освен това те постоянно ни доставят уникална и трудна за намиране информация. Моите огромни лични връзки, познанства и непосредствени контакти с болшинството големи американски автори, изследователи и колекционери — окултните познания на тайните земни общества, а също и с повечето автори и изследователи в тази област от четирите краища на света, са били основната двигателна сила на нашата академия.

Книгата ще запознае читателите с елементарната теория и практика на жироскопните антигравитационни двигатели, разбулвайки най-накрая великата енигма на антигравитацията. Тя ще покаже колко е просто наистина да победим и превъзмогнем силата на земното привличане и да се издигнем нагоре чак до седмото небе с помощта на изучаваното в средното училище физическо явление на жироскопната ротация около вертикална ос. Един път получили този магически ключ към мистериозното антигравитационно царство, ние ще започнем да изучаваме заедно с читателите най-простите и примитивни от многобройните антигравитационни летателни апарати с конвенционални двигатели, които бяха построени в Германия по времето на Третия райх от секретните проекти на Луфтвафе и Вермахта.

Дузини от най-добрите тайни немски конструкторски бюра работеха денонощно, мъчейки се да върнат назад хода на времето и да спечелят обратно за Германия тази вече загубена война. Те създадоха в тази побъркана треска близо сто различни модела на антигравитационни апарати с формата на летящи чинии, задвижвани от конвенционални двигатели и построени от традиционните авиационни материали на Третия райх. Еволюцията на техните модели започна от класическите двигатели с вътрешно горене и „примитивните“ антигравитационни устройства на базата на материалното жироскопиране, получени чрез въртенето около вертикална ос на тежки физически маси. Те използваха въртенето на масивните части на целите корпуси на летящите чинии, заедно най-вече с тежките резервоари за гориво и развъртащите ги авиационни двигатели. Постепенно проектите еволюираха през по-съвършените и леки хибридни антигравитационни двигатели, основани на едновременното въртене на по-малки маси, и за компенсация на това на по-големи по размер, но значително по-леки полета — например електромагнитни полета. Те бяха построени като компактни свръхпроводими и бързооборотни електродвигатели, специално видоизменени за целта в плоска дисковидна форма. Следващата неизбежна стъпка беше усъвършенстването на тези електромагнитни антигравитационни двигатели до моделите, работещи на принципа на безплатната енергия. По времето на самия полет те изсмукваха като през сифон енергията, необходима за техния полет, включвайки се резонансно към неизчерпаемата вортексна енергийна мрежа на Вселената.