Стивън Кунц - Летяща чиния

Насочи оръжието към Ръгби и стреля.

Куршумът му подейства като остен на бик. Той обезумя, продължи да крещи с всички сили и изрита Рип толкова свирепо, че младежът изпусна крака му.

Напълно побеснял, австралиецът се хвърли към Чарли. Тя просто продължи да стреля.

Ръцете му се стегнаха около гърлото й.

Вече я задушаваше, когато Чарли видя друга бомба, залепена под пилотската седалка. Въпреки физическите страдания това я изпълни със сили. Пистолетът все още беше в лявата й ръка. Тя стреля още два пъти в тялото на Ръгби, после се разнесе глухо изщракване. Празен!

Главорезът бавно се олюля към нея, но Рип го хвана за косата и заби отвертка отстрани в шията му.

Крясъците утихнаха. Ръгби се строполи на пода.

Чарли се пресегна и с рязко движение отлепи бомбата.

— Хайде, Рип, да го хвърлим през люка.

С лявата си ръка тя напъха взривното устройство в ризата на австралиеца и помогна на Рип да го избутат към люка.

— Ти пилотирай — извика младежът. — Аз ще блъсна летящата чиния в нещо.

Чарли се хвърли на пилотската седалка и вдигна лоста с лявата ръка. Машината се издигна от покрива, колесниците се прибраха.

Жената натисна лоста настрани и корабът се понесе над моравата.

Рип довлече Ръгби до люка и го пусна. Трупът полетя към земята, но на десетина метра спря във въздуха.

— Попадна в антигравитационното поле — извика Рип.

Хедрик и европейците стояха до прозореца в библиотеката, когато се появи летящата чиния. Ръгби висеше във въздуха под нея.

— Онова е вашият човек Ръгби, нали? — попита единият австралиец. — Погледнете лицето му!

Хедрик натисна бутона на дистанционното управление.

Зад него се разнесе експлозия. Той се обърна. Отсрещният край на стаята се изпълни с прах от мазилка. Когато се поразнесе, милиардерът видя сейфа. Вратата висеше на пантите си и отвътре излизаше дим.

Проклетата Чарли Пайн!

Пиеро замислено се взираше в дистанционното управление на Хедрик. Ако неговата делегация беше заминала с летящата чиния, милиардерът щеше да ги убие. Французинът бръкна в джоба си за собственото си радиоуправляемо устройство. Включи го и натисна бутона.

— Ела да пилотираш — извика Чарли и скочи от пилотската седалка. След като бе успял да затвори люка, Рип се настани пред пулта и си сложи обръча на главата.

„Искаме да запалим ракетните двигатели и да потеглим.“

Зад себе си чу рева на запалващите се ракетни двигатели.

Пиеро гледаше през прозореца летящата чиния, когато натисна бутона на дистанционното управление. Тялото на Ръгби, което все още висеше в гравитационното поле, изчезна сред огнено кълбо.

Летящата чиния бързо се отдалечаваше. Ревът на двигателите разтърси прозореца на библиотеката, спука го и той се посипа като дъжд от остри парченца.

Втренчени през дупката на мястото на прозореца, хората в библиотеката видяха как корабът изчезна в мъглата.

Докато гледаха, от самолетите на пистата пред хангара се вдигнаха две огнени кълба. Господин Ито от японската делегация и господата от Пекин бяха взривили бомбите си.

Красноярски бе в спалнята си и напразно натискаше бутона на радиоуправляемото си устройство. Зелената лампичка на батерията не се включваше. Той отвори капачето на кутията.

Батерията беше руска.

Красноярски изруга, запрати дистанционното устройство в стената и го разби.

След като изминаха около двайсет и пет километра, Рип Кантрел зави. Не беше докоснал пулта и само с обръча на главата си казваше на компютъра какво иска да направи.

Когато хоризонтира летящата чиния и отново я насочи към имението на Хедрик, той остави кораба да ускори над един мах. Чарли седеше на една от седалките. Ускорението ги притисна назад.

Движеха се с повече от шест маха, когато прелетяха на височина шейсет метра над ранчото на Хедрик.

Ударната вълна разби всички прозорци в сградата и напълно отнесе горния етаж. Цялата къща се разтърси.

Носът на летящата чиния се наклони нагоре и корабът полетя към космоса върху огнен стълб.

Към един часа в дъжделивата и мъглива лятна нощ Рип Кантрел спусна летящата чиния над върхарите и я приземи пред хангара на Артър.

Беше влязъл в атмосферата над Югозапада — в резултат на което навярно в цялата страна бяха замигали лампички и бяха завили сирени — ала през последните два часа бе летял с двеста възела на височина по-малко от триста метра. Преди половин час водата им беше свършила, затова бе намалил до скоростта на антигравитационната система, някъде към сто възела.