Стивън Кунц - Летяща чиния

— Не ги пускай тук — извика Рип на Чарли, когато изкачи стълбището и влетя в атриума.

Тя се затича към асансьора и натисна бутона. Долепи ухо към вратата и чу бръмчене.

Рип се втурна в голямата зала, за да види дали има някой.

Зад голямото бюро в средата седеше жена, която държеше телефонна слушалка в ръка.

— Коя сте вие? — попита я той.

Жената затисна слушалката с длан.

— Аз съм Бърнис Керингтън-Смит, ако изобщо ви интересува. А кой сте вие, ако смея да попитам?

— По-късно. С кого разговаряте?

— Не е ваша…

Той се хвърли напред, изтръгна слушалката от ръката й и я затръшна.

— Разговарях с майка си — ядосано възкликна Бърнис. — За кого се мислите? Ще кажа на Роджър да ви изхвърли, ако продължите да се държите така.

— Тук се води война, а вие си приказвате с майка си, така ли?

— Война ли? — уплашено се озърна Бърнис. Отвън ясно се чуваха изстрели с малокалибрено оръжие. — Мислех, че войниците просто се упражняват.

Чарли дотича при тях.

— Обезвредих асансьора. Здрасти, Бърнис.

— Какво става, Чарли? Разговарях по сателитния телефон, по личната линия на Роджър, когато този…

— Може би трябва да се скриеш под бюрото, Бърнис, за да не спреш някой заблуден куршум.

Когато Бърнис послуша съвета й, Чарли се обърна към Рип.

— Би ли ми обяснил какво ще правим тук горе, когато…

— По-късно. Не пускай никого вътре. — Той посочи стълбището. — А, ето два резервни пълнителя. — И ги хвърли на бюрото.

Чарли насочи автомата към стълбището.

— Очаквам чудо, Рип. Действай.

— Извинявай, Чарли, но би ли ми обяснила какво става? — обади се Бърнис.

Рип тичешком отиде в ъгъла на стаята, който гледаше към хангара, и застана на колене, така че през прозореца се виждаше само главата му.

Дано успееше!

Опита се да проясни мислите си. Затвори очи, скри лицето си в шепи, три-четири пъти пое дълбоко дъх.

Добре.

Повика образа на летящата чиния в ума си, представи си, че седи на пилотската седалка.

„Включване на реактора!“

Изчака малко.

„Издигане. Трийсет сантиметра.“

Отново изчака три-четири секунди, после нареди:

„Прибери колесниците!“

Капитан Икеда се готвеше да се откаже. Не можеше да открие как се отваря люкът. Такава дреболия, и все пак трябваше да се признае за победен.

Тръгна към Червен едно, който още беше до вратата, и тъкмо му съобщаваше по радиостанцията да унищожи летящата чиния с противотанковата граната, когато чу бръмчене зад себе си. Не високо, а съвсем тихо бръмчене.

Озърна се през рамо. Летящата чиния висеше на трийсетина сантиметра над бетонния под.

Той залитна, но успя да възстанови равновесието си и се обърна с лице към кораба.

Колесниците се вдигаха.

— Червен едно, тук Трети. В летящата чиния има някой. Веднага я унищожи!

Коки Овада се обърна към войника пред хангара, който му подаде противотанков гранатомет.

Когато отново погледна, летящата чиния се движеше!

Тя се плъзна над бетона, увеличи скоростта и се блъсна в затворената хангарна врата. Сградата се разлюля от удара.

Рип видя покрива на хангара да се разтърсва. Добре! Върна летящата чиния назад и я запрати още по-бързо към вратата. Покривът завибрира.

Трябваше ли да издигне летящата чиния, за да разбие покрива?

Първо вратата. Горните крила бяха сравнително слаби и лесно щяха да поддадат.

Летящата чиния се заби във вратата толкова силно, че горните панти се откъснаха и тя остана да виси на повдигащите кабели.

Овада се опитваше да задейства батерията на гранатомета, когато летящата чиния отново се блъсна във вратата, чийто ръб закачи кубинката му.

Японецът изгуби равновесие и падна.

Той вдигна оръжието, докато летящата чиния се отдръпваше за нов удар. Вратата бе откъсната от пантите си. Този път щеше да поддаде.

Преди да успее да вдигне гранатомета на рамото си, корабът се стрелна напред, отнесе вратата и полетя нагоре. Овада отскочи настрани, за да не го ударят падащите крила на вратата.

Когато Рип видя летящата чиния да се появява, го обля вълна на облекчение. Да, да, да!

Изведе летящата чиния иззад ъгъла, издигна я на своята височина, после намали скоростта и бавно я насочи към атриума.

Първата ракета томахоук наближи крайната си точка и се понесе нагоре. Бързо се издигна на хиляда метра и продължи под остър ъгъл. Радарът в носа й превключи на режим на прихващане на целта.

Целта беше вентилаторна шахта на покрива. Компютърният анализ на радарните данни разпозна шахтата с деветдесет и девет процента сигурност. Компютърът провери положението на шахтата според прогнозните координати, установи, че се вписва в параметрите, и започна да издава насочващи команди.