Стивън Кунц - Летяща чиния

Пазачът изскочи в коридора. Отново се озърна в двете посоки и се затича към изхода откъм къщата. Стрелбата се ожесточаваше. Като че ли някой стреляше точно пред сградата.

Рип надникна иззад ръба на яслата. Пазачът огледа участъка пред конюшнята, приведе се и се втурна навън.

Младежът тичешком го последва и също надзърна през вратата. Пазачът лежеше на пет-шест метра, а автоматът му бе отхвърчал. Мъжът бе абсолютно неподвижен, явно мъртъв.

Рип отскочи назад. Чуваше куршумите да се забиват в стените и гредите, почти като трополене на дъжд, само че по-неравномерно.

В този момент в конюшнята отекна изстрел на танково оръдие. После втори.

Какво ставаше, по дяволите?

Грохотът на битката очевидно свари Хедрик и европейската делегация неподготвени. Пиеро настояваше да му кажат кой стреля и какво означава това. Милиардерът вдигна телефона.

След трийсет секунди Красноярски и шефът на китайската делегация се втурнаха в библиотеката.

Пиеро отиде при големия прозорец зад бюрото на Хедрик и погледна навън. Точно в този момент нещо прелетя през горното стъкло и го разби. Французинът се хвърли да се прикрие, а по килима се посипа дъжд от стъкла.

— Намерете ги — извика по телефона австралиецът. — Доведете ги в библиотеката под въоръжена охрана. — Той затръшна слушалката и съобщи: — Японски командоси. Най-малко дванайсет, опитват се да се доберат до летящата чиния.

— Ако не получим летящата чиния непокътната, няма да ви платим нито цент — отсече Пиеро достатъчно високо, за да го чуе и Чарли Пайн.

— Естествено — изсумтя Хедрик.

— Трябва да тръгнем веднага, докато още можем.

Хедрик избърса челото си с носна кърпичка, после попи потта от дланите си. Нов куршум улучи друго стъкло на големия прозорец и го разби. Австралиецът дори не трепна.

Чарли облече якето си, отиде при малкия бар и си наля чаша вода.

Милиардерът има сериозен проблем, помисли си тя. Сегашната му нерешителност доказваше, че с право се бе съмнявала в намеренията му. Той нямаше да позволи летящата чиния да стигне до Париж. Ако обаче я унищожеше преди да получи парите на европейците, сигурно нямаше да му платят. Летящата чиния трябваше да е непокътната и Пиеро — жив, докато парите пристигнеха в банките на Хедрик, иначе никога нямаше да се докопа до тях.

И после дойдоха японците. Командосите или се опитваха да откраднат летящата чиния, или да я унищожат и ако успееха, Хедрик нямаше да получи пари от никого. Страхотен проблем.

Чарли си наля нова чаша вода. През прозореца профучаха нови куршуми и мъжете около бюрото на Хедрик се наведоха под равнището на перваза.

— Къде е военната ми защита? — изрева Хедрик на двамата политици, които бяха залегнали на пода до него.

Сякаш в отговор на въпроса му отекна изстрел на танково оръдие. Вибрациите строшиха още две стъкла.

Точно в този момент Ред Шарки и двама от хората му въведоха ръководителя на японската делегация Хидео Ота под прицела на оръжията си. Шарки държеше радиостанция.

Хедрик се хвърли към Ота като тигър.

— Какво става? — изкрещя той.

На японеца му беше писнало от него. Лицето му се изкриви от злоба.

— Откъде да знам? — със силен акцент отвърна той.

— Струва ми се, че вашето правителство се опитва или да открадне, или да унищожи летящата чиния. Знаели сте, че ще го направят.

— Не ме интересува какво ви се струва — хладнокръвно скръсти ръце Ота.

Хедрик го зашлеви. Японецът се престори, че изобщо не го е заболяло.

Явно смаян от собственото си поведение, Хедрик отстъпи няколко крачки назад и отново избърса лицето си. После прибра кърпичката в джоба си, изправи рамене и поправи маншетите и вратовръзката си.

Погледът му спря върху Чарли Пайн.

— Закарайте летящата чиния в Париж — нареди милиардерът.

— Как ще стигне до хангара? — попита Ред Шарки. — Там се води истинска война.

Двете ракети томахоук летяха само на трийсет метра над вълните. Нито дъждът, нито бурята, през които преминаха, не им повлияха по какъвто и да било начин.

Екипажът на едно рибарско корабче видя ракетите. Още преди да ги зърнат, моряците чуха двигателите. Един от тях посочи с ръка и след секунди първата ракета профуча почти над кораба, последвана след минута от втората на стотина метра разстояние.

Когато изчезнаха в мъглата на запад и шумът на двигателите им утихна, рибарите заобсъждаха видяното. Капитанът съобщи по радиостанцията на жена си в Сидни и я остави да решава дали трябва да осведоми властите за ракетите. След това рибарите продължиха работата си.