Стивън Кунц - Летяща чиния

— Значи не сме сами във вселената, така ли? — окуражи го репортерът.

— Не сме, естествено. Питайте всеки, който е видял летящата чиния. Питайте го какво мисли.

Чарли Пайн се пресегна към дистанционното управление. След като изключи телевизора, зад нея се разнесе мъжки глас.

— Според мен това нещо е произведено в Бразилия.

Тя се обърна. Шарки.

Чарли се изправи и се запъти по коридора към библиотеката. Вратата беше затворена и на табуретка отпред седеше въоръжен мъж. Той не каза нищо. Американката отвори вратата и влезе вътре.

Рип Кантрел бе затворен в една празна ясла в конюшнята. Нямаше врата. Пред него на стол седеше мъж с автомат върху коленете.

Снопът слънчеви лъчи проникваше през стъклено прозорче. Рип седеше на сеното и се опитваше да се съсредоточи. Не го бяха завързали или оковали. Задържаше го единствено изричната заплаха на пазача, че ще го застреля, ако се опита да избяга.

Пазачът беше четирийсетинагодишен, малко над среден ръст, възпълен. От кобура под лявата му мишница стърчеше ръкохватка на автоматичен пистолет. Държеше автомата си насочен към Рип и дясната му ръка лежеше върху спусъка.

— Ей — дружелюбно го повика младежът.

Пазачът даже не мигна.

Рип се разшава и се опита да се настани по-удобно.

В джоба му бе останала една отвертка. Шарки не я беше открил, когато го претърсваше. Когато отпусна ръка в скута си, усети десетсантиметровото острие.

Без да помръдне, мислено пребърка джобовете си. Портфейл, ключ за взетата под наем кола, ключ от хотелската стая, американски и австралийски монети, няколко банкноти, щипка за банкноти, химикалка и парче вестник, откъснато преди няколко дни във фермата на Артър, статия за патологично лакомите хора.

Тагарт… Изобщо не го бе подозирал. Е, сам си беше виновен, че му е имал доверие.

Зачуди се за Дъч Хааген. Дали и Дъч го бе предал?

Е, така или иначе нямаше какво да направи. Докато оня идиот с автомата не заспеше или не си тръгнеше, не можеше да отиде никъде.

Рип въздъхна, облегна се на задната стена и се опита да се отпусне. След малко затвори очи и се помъчи да заспи.

Чарли Пайн… докосна бузата си, където го беше погалила и потръпна.

Чарли седеше на обичайното си място до сейфа в библиотеката. В стаята цареше осезаемо напрежение. Само европейците изглеждаха общо взето спокойни. Роджър Хедрик беше делови, скрил вълнението си зад маска на заучено хладнокръвие. И все пак на Чарли й се струваше, че от време на време съзира човека, който се криеше отзад, човек, който знаеше, че държи кент флош роял.

Пиеро написа офертата си на бланката, подписа я със замах и я постави в плик. После го подаде на Бърнис.

Това бе последното предложение. Блондинката връчи четирите плика на Хедрик и зае мястото си при австралийския вицепремиер и представителя на данъчната служба, които отново бяха дошли.

С абсолютно безизразно лице милиардерът отвори пликовете, подреди офертите на бюрото пред себе си, после премести една от тях вляво.

— Господа, имаме предложения за седемдесет и шест милиарда, осемдесет и два милиарда, осемдесет и шест милиарда и сто и петдесет милиарда.

Китайците, японците и руснаците седяха като вцепенени и зяпаха конкурентите си. Пиеро сияеше.

Ръководителят на китайската група се изправи и прибра документите си в дипломатическото си куфарче. Колегите му последваха неговия пример и всички напуснаха стаята, без да кажат нито дума.

Японците бавно се заизправяха, един по един се поклониха на Хедрик и другите делегати и се изнизаха от библиотеката.

— Трябва да се посъветвам с нашето правителство — заяви ръководителят на руската делегация Красноярски.

— Моля — дружелюбно отвърна Хедрик. — Ще се съберем тук след двайсет минути.

Руснакът напусна стаята.

Пиеро запали цигара и с наслада вдиша дима.

— Ако всички други се откажат да участват в следващия кръг, предполагам, че ние сме победители.

— Според правилата наистина е така — потвърди Хедрик.

— Къде искате да ви преведем парите? Ако спечелим търга.

Милиардерът подаде лист хартия на Бърнис, която я връчи на Пиеро.

— Това са банките. Ако спечелите търга, преведете парите. Когато банките потвърдят, че са ги получили, летящата чиния е ваша.

— Очаквахте ли да я продадете за толкова голяма сума?

— Опитвам се да се въздържам от безсмислени предположения. Както се случва винаги с редки и ценни неща, цената зависи от това колко го желае клиентът.