Стивън Кунц - Летяща чиния

Главата му се блъсна в носа на летящата чиния и той се свлече на четири крака. От устата му рукна кръв. Ръгби изплю няколко зъба и разтърси глава.

После вдигна поглед към нея. Устните му се свиха и той понечи да се изправи.

Чарли отново го ритна с всичка сила и вложи в ритника цялата си тежест. Улучи го право в носа с отвратително хрущене. Лепенката се отлепи.

Ръгби политна назад и се просна на бетона, където остана напълно неподвижен. Беше изгубил съзнание. От устата и буцата разкъсана плът на мястото на носа му се лееше кръв.

Чарли Пайн овладя отвращението си, наведе се и го опипа под мишниците. Нищо. Претърколи го по корем и провери на кръста му. Кобур.

Извади пистолета, хубав малък валтер .380, зареден. Пъхна го в джоба на гащеризона си и се качи в летящата чиния.

Изправи се в кабината и като се опитваше да нормализира дишането си, се заозърта наоколо и се опита да се съсредоточи.

Ако ония инженери бяха поставили бомба на борда, къде щяха да я скрият? Не може да не са знаели, че летящата чиния ще бъде претърсена. Даже два-три пъти.

Влезе в машинния отсек.

Десет минути по-късно се върна в кабината.

Единият китаец бе повдигнал плоскостите на пода. Тя провери там и напипа бомбата. Беше напъхана на място, което не се виждаше с просто око. Предпазливо я извади и я пъхна в джоба на гащеризона си.

Дали и немският инженер беше оставил взривно устройство? Продължи да търси още десет минути. Нищо.

Ръгби лежеше на пода на хангара. Не беше помръднал. Възможно бе да е мъртъв.

Може би трябваше да провери дали диша.

Не…

Навън имаше четири големи реактивни самолета. Два груман „Гълфстрийм V“, един руски лайнер и боинг 737. На опашката на единия гълфстрийм забеляза герба на Хедрик и се запъти натам.

Войниците пред вратата не понечиха да я последват. Пазеха хангара, не самолетите.

Чарли Пайн постави една от бомбите в отвора на десния колесник на грумана с емблемата на австралийския милиардер. Китайската бомба потъна в колесника на боинга със знаците на китайския национален превозвач.

Когато се отдалечи и се запъти към къщата, войниците си приказваха помежду си, без да й обръщат внимание.

Обядът мина набързо. Членовете на делегациите бяха напрегнати и почти не разговаряха. Нахраниха се надве-натри и отидоха да проведат последни консултации помежду си и по телефона.

Чарли човъркаше храната си, когато Бърнис се приближи с широка усмивка.

— Скоро всичко ще свърши, казва Роджър. Следобед някой ще получи летящата чиния. — Тя се изкиска. — Роджър е страшно развълнуван! Ще стане най-богатият човек в света.

— Радвам се за него — отвърна Чарли Пайн.

— О, и аз — засмя се Бърнис. — Той работи адски усилено, за да го постигне.

— Наистина.

— Само си помисли, пред нас се твори история! Направо усещам електричеството във въздуха.

Тя се отдалечи, сигурно към библиотеката, и остави Чарли и недокоснатия й обяд.

Американката си наля кафе и отиде в една съседна стая, където имаше телевизор. Седна на фотьойла и запревключва каналите.

Спря, когато видя загорялата от слънцето физиономия на професор Солди.

— … Разбира се, нямаме доказателства, потвърждаващи моите теории, но археолозите не могат и да ги опровергаят.

— Но вашата хипотеза, че Homo sapiens sapiens е дошъл на земята с летящата чиния, не се съгласува с фосилите, доказващи развитието на хоминидите на земята.

Ученият поклати глава.

— Не, няма такова нещо. Фосилните данни, меко казано, са фрагментарни и някои може да са интерпретирани грешно. Истината е, че най-ранните археологически свидетелства за хомо сапиенс сапиенс, модерния човек, датират едва отпреди сто хиляди години. Преди това откриваме останки от неандерталския човек и Homo erectus.

— Възможно ли е хората от летящата чиния да са изместили хоминидите, които са еволюирали на земята?

— Може да са били изместени, избити или просто да са измрели. Не знаем достатъчно, за да градим хипотези.

— Както самият вие признахте, професоре, теорията ви се основава на предположението, че еволюцията навсякъде е следвала сходен път. Кажете нещо повече?

— Според мен еволюцията следва сходен път при сходни условия — поясни професор Солди. — Ако средата е еднаква, еволюционните фактори също ще са еднакви. Статистически погледнато, макар че всички условия рядко съвпадат, по същество е възможно да има такъв случай. Например ако звезда, подобна по големина на нашето слънце, има планета, голяма колкото нашата и на приблизително същото разстояние, можем да очакваме химическите и физическите закони да действат по подобен начин като на Земята. Хората като че ли забравят, че в нашата галактика Млечния път има най-малко сто милиарда звезди. Има милиарди галактики… Във вселената има много планети, подобни на Земята — присви очи професорът. — Стотици. Хиляди. Може би стотици хиляди. Възможно ли е на тия стотици хиляди светове като нашия да има същества, подобни на нас? Според мен ще е изненадващо, ако няма.