Стивън Кунц - Летяща чиния

Дали Чарли щеше да пилотира летящата чиния? Кога щеше да излезе от хангара? Рип разсъждаваше над тези въпроси, докато разглеждаше разклонителните кутии на външното осветление. После се озърна към къщата. Може би трябваше да влезе вътре. Но къде?

Наоколо се мотаеха войници, край хангара имаше фадрома. Явно с нея бяха копали окопите.

Имаше и въоръжени цивилни, но те не обръщаха никакво внимание на Рип.

Ала не можеше цяла вечност да разглобява разклонителните кутии. Трябваше да отиде някъде и да прави нещо, докато се отвореше възможност да избяга с Чарли.

Но какво?

— И това ако не е хлапето с глистите — разнесе се глас с американски акцент.

Рип вдигна поглед и видя Бил Тагарт. До него стоеше високият австралиец от Сахара, Ред Шарки. Зад Шарки имаше още двама мъже, въоръжени с автомати.

Рип се изправи и изтри длани в панталоните си.

— Какво правиш тук, Тагарт?

— Ставам милионер, малкия. — Тагарт извади чек от джоба на ризата си и го размаха във въздуха. — Старият Хедрик си плаща дълговете, признавам му го. Аз му съобщих за летящата чиния. Спечелих малко пари.

Рип побесня.

— Не си имал право!

— Напротив, малкия. Оная летяща чиния ми принадлежи също толкова, колкото и на теб. Аз измислих как да спечеля някоя пара от нея и го направих, за бога.

— Стига приказки — отсече Ред Шарки и отпусна тежката си ръка на рамото на Рип.

Младежът се отърси от нея и замахна към Тагарт, който пое удара с шия и се строполи като зашеметено говедо.

Шарки и хората му сграбчиха ръцете на Рип.

— Струва ми се, че за последен път те видях, когато открадна летящата чиния в пустинята — каза австралиецът. — Остави ни на милостта на камиларите на Кадафи. Длъжник си ми.

Шарки стовари юмрук върху брадичката му. Рип успя да поеме тежестта с рамо и буза, но се олюля.

— Ще ни уволнят, задето се биеш пред всички, Шарки — обади се един от мъжете.

— Това копеленце си го заслужи — изсумтя Тагарт, като разтриваше гърлото си. Той бавно се изправи на крака.

Шарки изви ръката на Рип зад гърба му.

— Ела с нас доброволно или ще ти извадя ръката от рамото.

Поведоха младежа към къщата. Тагарт ги проследи с поглед от тротоара.

Вкараха Рип в стаичка с няколко стола.

— Пазете го — нареди Шарки на двамата, които бяха с него, и ги остави там.

Рип се свлече на един от столовете и започна да свива и разгъва ръката си, за да успокои болката.

След по-малко от две минути Шарки се върна заедно с Хедрик.

— Господин Кантрел, това наистина сте вие. Напълно неочаквано — усмихнато рече милиардерът. — Добре дошъл в Австралия!

Рип не отговори.

Усмивката на Хедрик се стопи.

— Как е влязъл тук? — попита той.

— Не знам. Открихме го навън, играеше си с разклонителните кутии на външното осветление.

— Заведете го в хангара и го покажете на госпожа Пайн. После го заключете някъде. И оставете някой да го пази.

Коленете на Рип омекнаха, когато видя летящата чиния в средата на хангара. Толкова близо и в същото време толкова далеч.

Шарки повика Чарли през люка. Тя слезе и зяпна Рип, който стоеше между двете горили на Шарки.

— Господин Хедрик нареди да ти го покажем. Вече го видя.

Рип пъхна ръце в джобовете си, за да не видят, че трепери.

Чарли бе толкова красива…

Тя се приближи към него и протегна ръка към лицето му.

— Стига романтика — кисело изсумтя Шарки. — Повръща ми се от вас.

Накараха Рип да се обърне и го отведоха.

Американката стоеше като вцепенена и се взираше в гърба му. Шарки спря до нея.

— Хедрик каза ясно да ти го заявя: само една грешна стъпка и той ще го отнесе.

Чарли Пайн се качи на летящата чиния.

В дванайсет и нещо инженерите съобщиха, че са приключили и слязоха през отворения люк. Чарли ги последва.

Ръгби остана в летящата чиния. Инженерите се запътиха към главния изход и напуснаха хангара.

„Какво прави там Ръгби?“

Тя се протегна, направи няколко наклона напред и докосна върховете на кожените си ботуши със стоманени налчета.

В хангара нямаше никой друг.

Къде бяха отвели Рип?

Трябваше да използва момента и да избяга с летящата чиния. Хедрик нямаше да направи нищо на Рип. Щеше да му се наложи да го пусне.

Още докато си го мислеше, не го вярваше.

Стоеше там, отчаяна, уморена, обезсърчена, когато Ръгби се спусна през люка. Той се наведе и се запъти към нея.

Тъкмо излизаше изпод носа на летящата чиния и се изправяше, когато Чарли го изрита с десния крак. Целеше се в ларинкса му, ала не улучи — ботушът й се заби в устата му.