Стивън Кунц - Летяща чиния

Чарли държеше якето в скута си.

На обяд Хедрик я покани на масата, на която седяха с Бърнис.

— След края на търга искам да ви наема да закарате летящата чиния там, където желае да иде новият собственик. Ще ви платя, както се уговорихме, и освен това ще покрия самолетния ви билет до Америка. Ще помоля новия собственик да ви плати десет хиляди долара, след като пилотирате летящата чиния за него.

— Все ми повтаряте, че ще ми платите, но още не съм видяла нито стотинка.

Милиардерът бръкна в джоба си, извади пачка стотачки и я хвърли пред нея.

— Тук има десет хиляди щатски долара. Ще ви платя останалите, когато определим цената на самолетния ви билет.

Тя докосна пачката с показалец.

— Ако ги взема, няма да мога да ви дам под съд за отвличане, когато се върна в Щатите.

Хедрик сви рамене.

— Постъпете както сметнете за най-добре.

— Защо не ми дадете чек? Така ще имате доказателство, че сте ми платил.

— Хайде да не си играем игрички, госпожо Пайн. С чек или в брой, как предпочитате?

Чарли взе пачката.

— Няма значение — отвърна тя и я прибра в джоба си.

— Възможно е сделката да се реализира тая вечер, но е по-вероятно това да стане по някое време утре. Моля, въздържайте се от алкохол, за да можете да пилотирате.

Тя кимна с глава. Бърнис й се усмихна, сякаш казваше: „Виждаш ли, той е много мил“.

Американката успя да се усмихне, докато разгъваше салфетката в скута си.

— Искате ли да присъствате на търга? — попита я Хедрик.

— Звучи интересно — небрежно отвърна Чарли. И без това нямаше какво друго да прави, освен ако не искаше пак да отиде на разходка с Бърнис, а гърбът прекалено силно я болеше за такива глупости.

— В края на краищата работата при мен не се оказа толкова неприятна — усмихна се милиардерът. Копелето наистина го биваше да очарова хората.

— Май че не — отвърна на усмивката му Чарли. — Наистина ми достави удоволствие да разбия носа на Ръгби.

Обзе я известно облекчение. Навярно нито една от бомбите не беше на Хедрик, помисли си тя, докато слушаше дрънкането на милата сериозна Бърнис.

Сега обаче седеше в библиотеката, наблюдаваше милиардера и разбираше, че е получила десет хиляди долара, за да се успокои, да не се опита да избяга, да се съгласи да закара победителите в търга и да умре заедно с тях.

Десет хиляди долара бяха жълти стотинки за Роджър Хедрик. Бърнис харчеше толкова за половин час, когато пазаруваше.

Следобеда Бърнис и една секретарка бяха подготвили необходимите документи. До Хедрик седяха няколко души, които Чарли не познаваше, затова по някое време попита младата блондинка. Единият от оплешивяващите господа бил от австралийската данъчна служба. Друг представлявал кабинета на премиера.

Човек трябваше да е идиот, за да си мисли, че Роджър Хедрик няма връзки!

Всички участници в търга вече бяха приготвили първите си оферти, затова първият кръг премина бързо. Четирите делегации предложиха минимума, десет милиарда долара. Докато приготвяха предложенията си за втория кръг, Бърнис се приближи до сейфа.

Чарли я попита за Сибир.

— Мисля, че Роджър е сключил някакъв договор с тях, но не знам какъв — прошепна блондинката. — Той не обича да го разпитвам по делови въпроси.

— Ясно.

— Щом не иска да знам нещо, тогава защо ме кара да му помагам с тия делови неща? — раздрънка се момичето. — Според мен ме смята за евтина секретарка — усмихнато рече то.

Всъщност Роджър искаше Бърнис да е близо до него, за да я заблуждава, че я харесва, каза си Чарли. И така я държеше в своя власт.

Фактът, че мисли за такива неща, я ядоса. Може би Хедрик наистина харесваше Бърнис. Какво значение имаше, по дяволите?

Но пък… тя отчетливо усещаше тежестта на бомбите в джобовете на якето.

Във втория кръг японците и европейците предложиха по двайсет милиарда. Следваха китайците с тринайсет и руснаците с единайсет, минимума.

След втория кръг всички делегации поискаха да разговарят по телефона, което отне известно време.

Третият кръг отне още повече. Този път офертите се въртяха около трийсет и пет милиарда.

След петия кръг най-високото предложение беше петдесет и осем милиарда и всички делегации продължаваха да участват. Вече плуваха в пот. Бяха разхлабили вратовръзките си, саката им висяха на облегалките на столовете, даже Роджър Хедрик усещаше известно напрежение. И той бе разхлабил вратовръзката си и наблюдаваше всички групи с поглед, който не пропускаше нищо.