Стивън Кунц - Летяща чиния

Чарли Пайн!

Бавно подмина войниците, за последен път погледна през рамо… и видя танк, паркиран под едно дърво.

Войниците изненадаха Чарли Пайн. До предишната нощ бе виждала само неколцина въоръжени мъже, навярно общо дванайсетина, а тази сутрин наоколо гъмжеше от войници, бяха най-малко сто. Под едно дърво забеляза и танк. Друг беше замаскиран сред бали сено — стърчеше само куполът с оръдието.

Когато наближи хангара, видя, че войниците копаят окопи в подножието на склона.

Трима войници стояха пред страничната врата на хангара с автомати на рамо. Единият отвори вратата пред Чарли и нейните придружители, японски инженер и вездесъщия Ръгби. Подутината на лицето на главореза бе поспаднала, но жълто-моравите петна все още биеха на очи.

Инженерът носеше чанта с фотоапарати. Искаше да направи още дигитални снимки на машинния отсек, които щеше да прати по сателитния телефон на големите клечки в Япония. Хедрик беше пратил Чарли да го придружи, под охрана, естествено. Където и да идеше, Ръгби бе с нея, със залепения си нос и великолепно насинено лице. Той не я гледаше в очите даже когато бяха един срещу друг. Навярно усещаше, че това ще го разяри и няма да успее да се овладее. Американката си отбеляза този факт.

Летящата чиния насред пустия хангар за кой ли път я накара да ахне. Изглеждаше също толкова величествена, колкото и първия път, когато я беше видяла оная нощ в Сахара на светлината на джобно фенерче. Гладка, тъмна и зловеща, със сложни заоблени линии. Японският инженер също спря и за миг я обгърна с поглед, после се запъти към нея.

Чарли отвори люка и се отдръпна настрани, за да направи път на инженера и го последва на борда. Ръгби можеше сам да се грижи за себе си. Той се качи веднага след нея, разбира се, и се настани на пилотската седалка. Логиката му беше неоспорима: Чарли Пайн нямаше да избяга никъде, докато той седеше там. Американката се пресегна към копчето на реактора и го завъртя до първото деление, около три милиметра. Осветлението в кабината се включи.

Двамата с инженера залазиха на четири крака и се вмъкнаха в машинния отсек.

Японецът я помоли да му помогне с рулетката, да я държи за мащаб на фона на различни устройства, докато той прави снимки.

Когато снимаше водородния сепаратор и акумулаторния резервоар, на Чарли й хрумна, че най-подходящото място за взривно устройство на кораба навярно е между акумулатора и стената, където никой не можеше да я види.

Изчака инженерът да приключи със снимките и за миг да се обърне, за да порови в чантата си, и бръкна зад акумулатора. И напипа нещо отстрани на резервоара. Беше дълго двайсет и пет и широко около осем сантиметра и от него висеше тънка жица.

По дяволите! Оня гад Хедрик наистина беше поставил взривно устройство на борда!

Дръпна бомбата. Трябваше да напрегне сили, за да преодолее привличането на магнитите, ала успя и я остави на пода, като я скри с тяло от инженера.

Устройството беше увито в лепенка, пластичен експлозив с детонатор, около десет на два сантиметра, от който висеше трийсетинасантиметрова гола жица. Антена. Дистанционна бомба.

Чарли я остави там. Инженерът отново гледаше в нейната посока. Тя си съблече якето и го метна върху взривното устройство.

Снимките отнеха още петнайсетина минути. Японецът прибираше фотоапарата си, когато неволно събори чантата. Докато събираше вещите си, той се извиняваше и правеше леки поклони.

Американката използва възможността да вдигне якето си заедно с бомбата. Пъхна я във вътрешния джоб на якето и го сгъна, за да не си личи.

Инженерът най-после събра фотографските си принадлежности и след още три-четири поклона изпълзя от машинния отсек, последван от нея. Когато задникът му запуши изхода на отсека, Чарли се пресегна зад реактора и измъкна бомбата, която той току-що беше пъхнал там. И тя изчезна в якето.

Десет минути по-късно Чарли разгледа трофеите си в дамската тоалетна в къщата. И двете бяха радиоуправляеми, с магнити за прикрепване към метални повърхности.

Избра първата бомба, която бе открила зад водородния акумулаторен резервоар. Кой я беше оставил там? Хедрик, китайците, руснаците?

Може би бомбата на Хедрик още бе на летящата чиния.

Търгът започна след обяда в библиотеката на приземния етаж. Помещението беше просторно, шест на девет метра, с бюро за Хедрик и по-малки бюра, пръснати наоколо за делегациите. Близо до ъгъла, в който седеше Чарли Пайн, имаше голям черен сейф, грамадно нещо с обозначението на железопътната компания „Бризбейн, Сидни & Адълейд“, БС & А.